Джон Бойн - Момчето в раираната пижама

— Да, но работата им е нещо сериозно — каза Мария и въздъхна. — Или поне така си мислят. На твое място бих стояла настрана от войниците.

— Не виждам как би могло да бъде другояче — рече Бруно с тъжен глас. — Едва ли ще има с кого да си играя, освен с Гретел, а в края на краищата що за удоволствие е това? Тя е Безнадежден случай.

Имаше чувството, че аха и ще се разплаче, но преглътна сълзите си, тъй като не искаше да се излага пред Мария като някое бебе. Огледа стаята почти без да вдига очи от пода, като се опитваше да открие нещо интересно. Не успя. Или, може би, такова нямаше. Но точно тогава нещо привлече погледа му. В ъгъла на стаята, точно срещу вратата имаше прозорец на тавана, който се спускаше и надолу по стената — нещо като онзи в таванската стаичка в къщата им в Берлин, само дето не беше чак толкова висок. Бруно го погледна и прецени, че ще може да надникне през него дори без да се повдига на пръсти.

Тръгна бавно, като се надяваше, че от него ще има изглед чак до Берлин, до къщата им, до улиците край нея, и масите на тротоара, където хората седяха и пиеха пенливи напитки и си разправяха смешки. Вървеше бавно, защото не искаше да се разочарова. Но това си беше стая на малко момче и нямаше как да се върви дълго преди да стигне прозореца. Опря лице в стъклото и погледна навън, ала този път, когато очите му се ококориха и устата му образува „о“, ръцете му останаха неразперени, защото изведнъж почувства студ и заплаха.

Бруно беше сигурен, че щеше да е много по-разумно, ако бяха оставили Гретел в Берлин да се грижи за къщата, защото тя беше невероятна досада. Всъщност неведнъж беше чувал и други да казват, че от малка си е голямо врънкало.

Гретел беше три години по-голяма от Бруно и още от съвсем малък тя му беше дала да разбере, че стане ли въпрос за нещата от живота, особено за живота, който засяга тях двамата, тя има думата. Бруно не искаше да си признае, че малко се бои от нея, но ако трябваше да бъде честен със себе си — какъвто той непрекъснато се опитваше да бъде, — щеше да си го каже с ръка на сърцето.

Тя имаше някои особено неприятни навици, всъщност както повечето сестри. Преди всичко сутрин стоеше твърде дълго в банята, без изобщо да се интересува, че Бруно подскача от крак на крак пред вратата и едва издържа да не се напишка.

Тя имаше огромна колекция от кукли, наредени по рафтове из цялата стая, които зяпаха Бруно и щом влезеше в стаята, започваха да го следят с поглед и да гледат какво ще направи. Той беше напълно убеден, че ако отиде да порови из стаята й, когато я няма, те със сигурност ще й докладват за всичко, което са видели. Освен това дружеше с едни много неприятни момичета, които си въобразяваха, че е много забавно да му се присмиват за щяло и нещяло — нещо, което той никога не би направил, ако беше три години по-голям от тях. Всичките противни приятелки на Гретел с удоволствие тормозеха Бруно и обичаха да му говорят какви ли не обидни неща, когато Мама и Мария не бяха наоколо.

— Бруно не е на девет, а на шест — непрекъснато повтаряше с напевен глас едно от въпросните чудовища и танцуваше около него, като го мушкаше в ребрата.

— Не съм на шест, а на девет — възразяваше й той, като се опитваше да се махне от нея.

— Тогава защо си толкова нисък? — питаше чудовището. — Всички други момчета на девет години са по-високи от теб.

Това беше вярно и Бруно много страдаше от този факт. Беше му ужасно мъчно, че всички други момчета в класа са по-високи от него. Истината е, че едва стигаше до раменете им. Когато вървеше по улицата с Карл, Даниел и Мартин, хората често го взимаха за по-малкия брат на някой от тях, докато на възраст двама от тримата му приятели бяха дори по-малки от него.

— Значи си само на шест — настояваше чудовището и Бруно хукваше да прави упражненията си по разтягане с надеждата, че една сутрин ще се събуди пораснал с един-два сантиметра.

Така че едно от хубавите неща на това, че не са в Берлин, беше фактът, че никоя от тези приятелки не беше с тях, за да го дразни. Може би, след като му се наложи да остане в новата къща известно време, дори ако остане цял месец, когато се върнат обратно вече ще бъде достатъчно пораснал и те няма да посмеят отново да се заяждат с него. Това бе нещо, което не биваше да забравя, ако иска да спазва съвета на Мама и да извлече всичко най-добро от това зло.

Връхлетя в стаята на Гретел, без да почука, и я свари да нарежда колонията си от кукли върху различни лавици в стаята.