Марина Фьорато - Беатриче и Бенедикт

През годините съм гледала много прекрасни постановки на „Много шум за нищо“, но онази, която ползвах най-често по време на процеса на писането на този роман, беше филмът на Кенет Брана от 1993 година, който (поне за мен) си остава най-добрата филмирана версия.

Огромни благодарности на зет ми Ричард Браун, който знае за мореплаването повече от всяка книга.

Благодаря и на децата ми — Конрад („Аз съм благородник, господине, и името ми е Конрад“ — „Много шум за нищо“ IV, 2) и Руби, която никога не се уморява да бъде влачена по църкви и палати, стига в другия им край да има джелато — сладолед.

И накрая ще завърша тази книга така, както я започнах — с посвещение на Саша.

Разделям моето сетебело с теб.

Превод: Валери Петров, У. Шекспир, „Всички 37 пиеси и 154 сонета“, КК „Труд“ и изд. „Захарий Стоянов“, София, 2010 г. — Б.пр.

Беатриче и Бенедикт са главните герои в Шекспировата комедия „Много шум за нищо“. — Б.пр.

Вижданията на Беатриче отразяват, разбира се, вижданията на епохата. В онези столетия водеща за описанието на видимия космос е била геоцентричната система, при която центърът на Вселената е Земята, а всички останали „светила“ са или планети, или звезди. Поради размерите си Слънцето е било смятано за планета. — Б.пр.

Авторката включва в текста си много Шекспирови герои от негови пиеси и техните имена са изписани по преводите на Валери Петров. Само името на княз Ескал от „Ромео и Жулиета“ се налага да коригираме на княз ескал, защото то означава титла и в този роман князът си има собствено име. Prince escalus (ит.) — абсолютен владетел на независимите италиански градове държави. — Б.пр. и Б.р.

Препратка към избухналата отново фамилна вражда между Монтеки и Капулето в „Ромео и Жулиета“. Князът от тази пиеса е бащата на Беатриче. — Б.пр.

Препратка към Шекспировата комедия „Укротяване на опърничавата“, където има подобна сцена на обучение по латински. Героите цитират „Героини“ на Овидий. „Сигейската земя“ е другото название на Троя. — Б.пр.

Скопа — италианска игра на карти. Описанието на картите, дадено по-долу, касае картите, които днес се наричат „таро“, но някога игрите на карти са започнали именно от тях. — Б.пр.

В различните варианти на таро монетите се наричат още дискове, пентакли, или щитове. Това е цветът на благополучието. — Б.пр.

Мидата е символ на свети Яков Зеведеев и на Пътя на свети Яков — сребърният път. Това е един от най-популярните поклоннически маршрути през Средновековието, по който пилигримите са достигали до Сантяго де Компостела, за да се поклонят на гроба на светеца. За да се различават от останалите и да се разпознават един друг те са носели миди. — Б.пр.

Novellino (ит.) — новак; наивник. — Б.пр.

Арлекин — понякога наричан и Арлекино. Популярен персонаж от италианската комедия дел арте, най-известната маска на италианския площаден театър. Типичното му облекло е съшито от множество кръпки в ромбовидна форма и много цветове. Името бързо започва да се използва и като нарицателно. — Б.пр.

Сцена с многозначителна пиеса в пиесата, но изиграна не от кукли, а от актьори, има и в „Хамлет“. — Б.пр.

Кастрат — певец, кастриран още в юношеството си преди мутирането на гласа, за да се запази звънкото му момчешко звучене. — Б.пр.

Коломбина — персонаж от италианската комедия дел арте. Прислужница, любовница на Арлекино. Облечена в дрипи и кръпки, неизменно замесена в интриги. И това име е станало нарицателно. — Б.пр.

Любопитно е да се знае, че първото значение на английската дума за „вале“ е „мошеник, измамник, негодник“. — Б.пр.

„Mariner̀s Mirrour“ (буквално „Моряшко огледало“) — един от най-прочутите сборници с морски карти от XVI век. Първоначално отпечатан в Холандия, сборникът е преведен и издаден на английски през 1588 година и в продължение на цял век служи на английските моряци. Тук Дон Педро иска да каже, че крал Филип II владее всички познати морета, едва ли не целия свят. — Б.пр.

Корпус Кристи — католически празник на Тялото и Кръвта Христови, популярен още от XIII век, който се отбелязва в четвъртъка след неделята след Петдесетница. — Б.пр.