Марина Фьорато - Беатриче и Бенедикт

Според Ювара името Шекспир е буквален превод на двете съставни части на името Кролаланца — „shake“ = „crolla“ = „разтърсвам; раздвижвам“ и „speare“ = „Lancia, lanza“ = „копие“. А самият Кролаланца е учил в чужбина и е бил обучаван от францискански монаси, които са му преподавали латински, старогръцки и история.

Поради калвинистките си убеждения семейството на Микеланджело Флорио е било преследвано от Инквизицията в Месина (по онова време под испанско робство) с обвинения в протестантска пропаганда. Както става ясно, Джовани Флорио наистина е публикувал някакви нападки срещу Рим и Църквата. Смята се, че по време на Светата инквизиция семейството е напуснало Италия и се с преселило в Англия. Именно там Микеланджело Флорио Кролаланца решил да смени фамилията си с нейния английски еквивалент, а като първо име приел „англицизираната“ версия на името на майка си Гулиелма, превръщайки го в Уилям.

Доказателствата, които професор Ювара привежда, включват пиеса, написана от Микеланджело Флорио Кролаланца на сицилиански диалект. Заглавието на пиесата е Танто трафико пер ниенте (Tanto traffico per niente) , което може да се преведе като Много шум за нищо . Споменава също така и сборник с афоризми на някой си Микеланджело Кролаланца — калвинист от Северна Италия от XVI век. Някои от афоризмите съвпадат напълно с редове от Хамлет. А бащата на Микеланджело — Джовани Флорио, някога притежавал къща, наречена „Каза Отело“, построена от пенсиониран венециански адмирал, познат като Отело, който в пристъп на грозна ревност убил съпругата си.

Микеланджело Флорио Кролаланца решил да избяга от Италия, защото Инквизицията вече започнала преследване срещу баща му. Така се озовал в Англия. Лондончаните от онези години дори съобщават, че Шекспир „е претърпял инцидент“, а портретите му го показват като тъмен мъж със средиземноморска външност.

През 2008 година управителят на Сицилия изпраща петиция до премиера Тони Блеър и кралица Елизабет II да признаят Микеланджело Флорио Кролаланца за истинския автор на пиесите на Шекспир.

Възможно е да приемете тази хипотеза като интересна история, възможно е изобщо да не й повярвате. А може да изберете по малко и от двете. Може би историята на Микеланджело Кролаланца е вярна. Или може би с просто това — история, добавяща нов нюанс към многовековния дебат за авторството, която задълбочава още повече мистерията, обгръщаща самоличността на Шекспир.

История, която истинският Шекспир, който и да е бил той, несъмнено би одобрил.

Марина Фиорато

Лондон, 2014 г.

Произхождам от Северна Италия, поради което бях значително притеснена от мисълта, че трябва да отида в „Юга“ и Сицилия, и за нищо на света не можех да си представя, че на този неповторим остров ще получа такъв прекрасен прием и безценна подкрепа. Там си спечелих приятели за цял живот и точно както Беатриче, винаги ще се връщам в Сицилия.

Благодаря на Катарина Дикс от изящния хотел „Вила Анджела“ в Таормина, която неуморно организираше пътуванията ми до Сиракуза и Месина.

Благодаря също така на Анджело Греко от „Магията на Сицилия“, който ме заведе до връх Етна, както и на фермата на братовчед му (където децата ми браха портокали), и на пресата за маслини на приятеля му (и за бара на другия му приятел!).

В Палермо трябва да благодаря на фамилията Ардженто, чиито членове са изнасяли невероятни куклени представления в сенките на катедралата в продължение на стотици години. Те бяха така любезни да ми позволят да надникна зад кулисите и да управлявам една от куклите — войник, който беше висок почти колкото мен!

Също в Палермо дължа благодарности на Франческа Соматино от университета, която посвети цял следобед, за да ме разведе из Палацо Киарамонте, където се намират килиите, които жертвите на Инквизицията са украсили с великолепни рисунки по време на престоя си там.

В по-близък план съм задължена както винаги на прекрасната си редакторка Кейт Паркин от „Ходър“, която е винаги до мен, за да ме сръгва в гърба и да ме връща в пътя, когато покажа признаци на отклонение. Дължа вечни благодарности и на агентката си Тереза Крис, която ме води така уверено напред като звездата на Беатриче.

Също в „Ходър“ благодарностите ми отиват към Свати Гамбъл, задето приведе в приличен вид окончателния ми ръкопис, както и към Емили Фъргюсън, която разпространи новината за този роман.

От всички книги, които изчетох в процеса на подготовката на тази книга, най-голямо внимание заслужава една — „Шекспировият пътеводител из Италия — по стъпките на неизвестните пътешествия на Барда“ на Ричард Пол Роу (2011 г.). Тя представлява изумителен анализ на географските и културни детайли в италианските пиеси на Шекспир.