Марина Фьорато - Беатриче и Бенедикт

Тази книга е художествено произведение. Имената, персонажите, местата и събитията са продукт на авторовото въображение или са използвани свободно с литературна цел. Всяка прилика с действителни събития, места или хора, живи или мъртви, е напълно случайна.

Беатриче — принцеса на Вилафранка ди Верона

Бенедикт — благородник от Падуа

Дон Педро — арагонски принц

Клавдио — флорентински граф

Леонато — губернатор на Месина

Иноджен — негова съпруга, леля на Беатриче

Херо — тяхна дъщеря и наследница, братовчедка на Беатриче

Урсула — компаньонка на Херо

Маргарита — нейна дъщеря

Отец Франциск — свещеник на Леонато

Микеланджело Флорио Кролаланца — сицилиански поет

Джовани Флорио Кролаланца — негов баща

Гулиелма Кролаланца — негова майка

Лудовико де Торес — архиепископ на Монреале, вуйчо на Клавдио

Диего Енрике де Гусман — испански вицекрал на Сицилия

Филип II Испански — велик крал

Фарук Сикандер — мавър моряк

Фарук Сикандер — гадател, негов едноименен син

Борачио — свита на Дон Педро

Конрад — свита на Дон Педро

Беатриче 2 2 Беатриче и Бенедикт са главните герои в Шекспировата комедия „Много шум за нищо“. — Б.пр. :Не желаех да отворя очи. Още не.

Седях, отдадена на слънцето, което позлатяваше клепачите ми, и просто слушах гласовете на Сицилия. Приливът и отливът на вълните, галещото дихание на ветровете. Птиците, чуруликащи откъм олеандрите, и щурчетата, отговарящи им откъм дюните. И насред всичко това — ритъмът на собственото ми сърце.

В бузата ми се удари пчела, надяваща сънливата си песен. Стресна ме. Отворих очи и за един кратък миг ярката светлина ме заслепи. Не след дълго обаче гледката най-сетне ме връхлетя. От мястото ми високо върху дюните островът се разстилаше пред мен като полите на роклята ми.

На юг, в Таормина се бяха ширнали древните меднозлатисти камъни на театъра, построен от гърците. На север се разстилаха проблясващите води на пристанището на Месина. Голям търговски кораб подхождаше за пристан по тях, а платното му плющеше под напора на южния вятър. Далече зад него, нагоре по хълма, на изток, се виждаха окъпаните в светлина дворове и розовеещите като корали каменни стени на летния дворец на моя чичо Леонато. В другия край, на запад, синееха склоновете на един вулкан, на планината, която тук наричат Етна, димяща кротко с вечната си заплаха. И над всичко това — огромна гореща арка от парлив лазур, достигаща до небесния свод, син като мантията на Мадоната. Да, Сицилия беше красива. Но чужда за мен. И аз се чувствах ужасно самотна.

Очите ми започнаха да се насълзяват. Безсъмнено от ярката светлина. Тук дори слънцето беше друго. Тук то не беше дружеската планета 3 3 Вижданията на Беатриче отразяват, разбира се, вижданията на епохата. В онези столетия водеща за описанието на видимия космос е била геоцентричната система, при която центърът на Вселената е Земята, а всички останали „светила“ са или планети, или звезди. Поради размерите си Слънцето е било смятано за планета. — Б.пр. , която бе гряла над мен деветнайсет лета, а огнена топка, която бе в състояние да издърпва странни бодливи растения от земята и да подпалва планини. Примигнах, за да прогоня нежеланите сълзи. Слънцето никога не светеше толкова ярко на север, във Вилафранка ди Верона, в моя дом. Той толкова много ми липсваше! Това слънце тук беше чуждо, а яркото южно море отвеждаше до още чужди земи с още по-чужди имена — Триполи, Тунис, Оран.

Закопнелият ми по дома поглед беше привлечен на север като магнит и аз се обърнах натам, където синевата на небесния свод потъмняваше. Отвъд сапфирения залив се простираха гибелните протоци на Месина, със скалите на Сцила, прегърнали сушата и водовъртежа на Харибда, дебнещ острова. Тази легендарна двойка размирници трошаха кораби още от най-древни времена. За да се добера дотук, ми се наложи да мина с кораба си между тях и сега си давах сметка, че все още продължавам да стоя между тях. Така ми се пада, като съм такава глупачка, да стоя в Сицилия. Когато бях у дома, бях на по-добро място.