Кен Фоллетт - Крахът на титаните - част I

— А аз какво ще правя, господин Прайс?

— Можеш и сам да се досетиш. Защо ти дадох шибаната лопата?

Момчето се стъписа от нехайната употреба на тази забранена дума. Не можеше да се досети какво ще върши, но не зададе повече въпроси.

Тунелът беше кръгъл, извити стоманени подпори подсилваха тавана. По дължината му имаше тръба, вероятно водопроводна. Всяка нощ коридорите се пръскаха, за да слегне въглищният прах. Той не просто увреждаше дробовете на работниците — ако беше само това, собствениците от „Селтик Минерълс“ вероятно нямаше да ги е грижа, но носеше и риск от пожар. Пръскачната система обаче не вършеше добра работа. Тате смяташе, че е нужна тръба с диаметър шест инча, но не бе успял да убеди Пърсивал Джоунс да даде нужните пари.

След около четвърт миля завиха в перпендикулярен тунел, който постепенно се изкачваше - по-стар и по-малък от предишния. Вместо стоманени пръс-тени таванът се подпираше от дървени греди. Прайс навеждаше глава на мес-тата, където покривът надвисваше твърде ниско. На всеки трийсетина ярда подминаваха работни станции, където миньорите вече дялкаха въглища от стените и пода.

Дочу се тътен и Прайс рече:

— В дупката.

— Какво? — Били затършува по земята с поглед. Дупки имаше по улиците на града, но на пода не се виждаше нищо друго освен релсите, по които се движеха количките. Право пред него се появи притичващо пони, което напредваше бързо надолу по наклонения коридор. Дърпаше цяла композиция въглищни колички.

— В дупката! — извика Прайс.

Били все така не разбираше какво се иска от него, но виждаше, че тунелът едва побира количките — щяха да го смачкат. Прайс сякаш пристъпи в стената и изчезна.

Били хвърли лопатата, обърна се и се затича обратно, откъдето беше дошъл. Опита се да изпревари понито, но то се движеше изненадващо бързо. Видя ниша в стената, която продължаваше до тавана. По пътя насам бе видял такива ниши на всеки двайсет и пет метра, но не им беше обърнал внимание. Явно това имаше предвид Прайс. Хвърли се в нишата и количките го подминаха.

След няколко секунди излезе, дишайки тежко.

Прайс се престори, че е гневен, но се усмихваше.

— Ще трябва да си по-нащрек отсега нататък. Иначе ще си умреш тук — като брат ти.

Повечето мъже обичаха да се заяждат с невежеството на момчетата. Били реши да е различен, когато порасне.

Вдигна лопатата си, която беше невредима.

— Късметлия — отбеляза Прайс. — Ако се беше счупила, трябваше да плащаш за нова.

Те продължиха и скоро навлязоха там, където въгли- щата бяха свършили и нямаше хора. Бе по-сухо и дебел слой въглищен прах покриваше земята. Завиха няколко пъти и Били загуби ориентация.

Стигнаха до мръсна стара количка, която блокираше тунела.

— Тук трябва да се почисти — каза Прайс. За пръв път даваше указания и Били имаше усещането, че той лъже. - Задачата ти е да натрупаш мръсотията в количката.

Били се огледа. Прахът беше дълбок цял фут, накьдето и да обърнеше слабото мъждило на лампата си. Цяла седмица можеше да копае, без да си проличи. И какъв беше смисълът? Залежите тук бяха свършили. Момчето обаче не зададе нито един въпрос. Сигурно беше някакво изпитание.

— Ще се върна скоро да те нагледам. — Прайс пое обратно по стъпките си и момчето остана съвсем само.

Не очакваше това. Нямаше да работи с по-опитните миньори и да се учи от тях. Но пък трябваше да прави как- вото му се казва.

Откачи лампата от колана си и се огледа за място, където да я постави. Не намери такова. Остави я на пода, но там не му вършеше почти никаква работа. Спомни си пироните, които тате му беше дал. Ето за какво се използваха. С главата на лопатата си заби един в дървената греда до себе си и овеси лампата на нея. По-добре.

Ръбът на количката стигаше до гърдите на възрастен мъж, но на Били му беше над раменете и половината прах изпадаше от лопатата, докато я вдигне достатъчно високо. Успя обаче да приспособи движенията си така, че това да не се случва. След няколко минути го обля пот и той се сети за какво е вторият пирон. Заби го в друга греда и окачи ризата и панталоните си.

След известно време усети, че някой го наблюдава. С крайчеца на окото си мярна сумрачна фигура, която се взираше в него.

— О, Боже! — изписка той и се обърна с лице към силуета.

Оказа се Прайс.

— Забравих да ти проверя лампата. — Взе я от пирона и направи нещо с нея. — Ммм, не ми харесва. Ще ти оставя моята. — Постави другата и изчезна.

Плашеше го, но поне като че ли беше загрижен за безопасността на Били.