Кен Фоллетт - Крахът на титаните - част I

Мълчанието продължи няколко секунди. Последва звън на метал и клетката спря. Хари се обърна на другата страна.

След това го наричаха Били-с-Иисус.

Херцог Фицхърбърт, двайсет и осем годишен, познат на семейство и приятели като Фиц, беше деветият най-богат човек във Великобритания.

С нищо не беше изработил огромните си приходи. Просто беше наследил хиляди акри земя в Уелс и Йоркшир. Фермите не носеха големи печалби, но под тях имаше въглища и с лиценза на правата за копаене дядото на Фиц беше станал изключително богат.

Бог очевидно беше избрал именно семейство Фицхърбърт да повеляват на своите събратя хората и да живеят както подобава. Фиц обаче нямаше усещането, че е сторил достатъчно, за да оправдае вярата на Бог в него.

Баща му, предишният херцог, беше различен. От офицер във военноморските сили беше станал адмирал след бомбардировката на Александрия през 1882 г., след това и британски посланик в Санкт Петербург, а накрая - министър в правителството на лорд Солсбъри. Консерваторите загубиха парламентарните избори през 1906 г, а бащата на Фиц се помина няколко седмици по-късно - смъртта му беше ускорена, сигурен бе Фиц, от това да види как безотговорни либерали като Дейвид Лойд Джордж и Уинстън Чърчил превземат правителството на Негово Величество.

Фиц беше заел мястото си в Камарата на лордовете като член на консерва-торите. Говореше добър френски и се оправяше с руския - щеше му се някой ден да бъде външен министър на страната си. За съжаление либералите продължаваха да печелят изборите.

Военната му кариера беше също толкова неотличителна. Обучил се беше за офицер в академията в Сандхърст и три години беше прекарал при Уелските карабинери с чин капитан. След брака си се отказа от войниклъка, но му присъдиха почетен чин полковник от териториалната армия в Южен Уелс. Почетните полковни-ци за съжаление никога не печелеха медали.

С едно нещо обаче можеше да се гордее, мислеше си той, докато влакът му пуфтеше по долините на Южен Уелс. След две седмици кралят щеше да отседне в лятната му вила. На младини крал Джордж V и бащата на Фиц бяха служили заедно на един кораб. В последно време кралят изразяваше желание да чуе позициите на младите мъже с власт и Фиц беше организирал дискретно събиране, където монархът да се срещне с няколко от тях. Сега Фиц и съпругата му Беа пътуваха към вилата, за да довършат приготовленията.

Фиц ценеше традициите. Нищо познато на човечеството не беше по-съвършено от комфортния ред, в който се намираха монархията, аристокрацията, търговците и селяните. Но докато гледаше през прозореца, виждаше заплаха за британския начин на живот, по-сериозна от всичко, с което страната се беше сблъсквала през последните сто години. Като болест по рододендронов храст, по някога зелените хълмове напъпваха сивите обиталища на миньорите. В тези мизерни къщурки се говореше за република, атеизъм и въстания. Само преди век френската аристокрация беше извозена в каруци до гилотината и същото би се случило и тук, ако някои от тези едри чернолики миньори получеха каквото искат.

Фиц с радост би се лишил от приходите си от въглища, ако Великобритания можеше да се върне към по-прости дни. Кралското семейство беше силна барикада пред опасността от метежи. Фиц обаче беше не само горд, но и нервен. Толкова неща можеха да се объркат. Монарсите можеха да изтълкуват всеки пропуск като небрежност, и оттам - като неуважение. Всяка подробност от уикенда щеше бързо да се разнесе из цял Лондон, тъй че и последната жена щеше да знае дали кралят е получил прекалено твърда възглавница, лош картоф или неподходящата марка шампанско.

Ролс ройсът марка “Силвър Гоуст” чакаше Фиц на абъроуенската гара. Заедно с Беа ги откараха в Тай Гуин, където се намираше вилата. Ръмеше слабо, но настойчиво, което беше обичайно за Уелс.

Тай Гуин значеше “Бял дом” на уелски, но името беше иронично. Като всичко останало в тази част на света, пласт въглищен прах покриваше стените. Някога бели, сега приличаха на излети от сив метал. Прахът мацаше полите на дамите, които бяха достатъчно невнимателни да ги отъркват в стените.

При все това сградата беше великолепна и изпълваше Фиц с гордост. Сега изпълваше и полезрението му, докато колата я наближаваше по алеята. Като момче, той и сестра му Мод обичаха да броят прозорците и бяха стигнали до 523. Дядо му беше построил зданието, което разгръщаше трите си етажа в много приятна за окото композиция.