Кен Фоллетт - Крахът на титаните - част I

Прозорците на първия етаж бяха високи и пропускаха много светлина в големите приемни. Над тях се намираха десетките стаи за гости, а на мансардата - безбройните спалнички на прислугата, които се виждаха през дългите редове капандури.

Петдесетте акра градини доставяха най-голяма радост на Фиц. Лично ги наглеждаше и взимаше решения за нови насаждения, за това кое трябва да се подреже или сложи в саксии.

— Къща, достойна за кралско посещение — заяви той, когато колата спря пред портала. Беа не отвърна. Пътуването не се отразяваше добре на настроението й.

Когато излезе от колата, Фиц беше посрещнат от Гелерт, пиренейската си овчарка, създание с размери да мечка. Кучето облиза ръката му и се затича радостно в кръг из двора.

В гардеробната Фиц свали дрехите от пътуването и облече костюм от мек кафяв туид. След това влезе през преходната врата в покоите на Беа.

Руската камериерка Нина махаше иглите от богато украсената шапка на съпругата му. Фиц улови с поглед лицето на Беа в огледалото и сърцето му подскочи. Припомни си как преди четири години я беше видял за пръв път в една бална зала в Санкт Петербург - нейното невъзможно красиво лице, обрамчено от непокорни руси къдрици. Както и сега, тогава тя гледаше леко нацупено - черта, която всички намираха за изключително привлекателна. В мига, когато я съзря, реши, че тя ще е неговата съпруга.

Нина беше на средна възраст и ръката й леко трепереше - Беа често смущаваше слугите си. Докато Фиц наблюдаваше, една от иглите убоде Беа по челото и тя извика.

Нина пребледня.

— Ужасно съжалявам, Ваше Височество — каза тя на руски.

Беа грабна игла от тоалетката.

— Да видим ще ти хареса ли на теб! - извика тя отново и прободе ръката на прислужницата си.

Нина избухна в сълзи и избяга от стаята.

— Нека ти помогна — рече Фиц с успокояващ тон. Съпругата му не признаваше никакво утешение.

— Сама ще го направя.

Фиц доближи прозореца. Около дузина градинари подрязваха храстите и тревата по ръба на поляната, преобръщаха чакъла по алеите. Няколко от растенията цъфтяха - розова калина, жълт зимен жасмин, леска и ароматен зимен орлов нокът. От другата страна на градината започваше плавната извивка на планинския склон.

Трябваше да е търпелив с Беа. Напомняше си, че е чужденка, сама в странна страна, далеч от семейството си и всичко познато. В първите месеци на брака им му беше по-лесно, още упоен от вида и аромата й, от допира на кожата й. Сега вече беше по-трудно.

— Защо не си починеш? — предложи й Фиц. — Ще се срещна с Пийл и госпожа Джевънс, за да видя как вървят приготовленията.

Пийл беше икономът, а госпожа Джевънс - домоуправителката. Организацията на прислугата беше работа на Беа, но предвид случката Фиц си търсеше всяко оправдание да се намеси.

— Ще намина по-късно, когато се освежиш - додаде той.

Извади кутията си за пури.

— Не пуши тук — рече съпругата му.

Той прие, че е съгласна с предложението му, затова излезе. Поспря за миг на прага.

— Виж, нали няма да се държиш така пред краля и кралицата? Да удряш слугите, имам предвид.

— Не я ударих, а я убодох — да й е за урок.

Руснаците правеха такива неща. Когато бащата на Фиц се беше оплакал веднъж колко са мързеливи прислужниците в британското посолство в Санкт Петербург, руските му приятели го бяха укорили, че не ги бие достатъчно.

— Монархът би се смутил, ако види нещо подобно. Както ти казах преди, в Англия така не се прави.

— Когато бях момиче, ме накараха да видя как бесят трима селяни. На майка ми не й се понрави, но дядо ми настоя. Каза: “Това е, за да знаеш, че трябва да наказваш слугите си. Ако не ги шамаросваш или налагаш с пръчка за дребни грешки или мързел, ще започнат да грешат по-сериозно и ще свършат на ешафода.” Научи ме, че снизхождението към по-ниските класи в крайна сметка дава по-брутални плодове.

Търпението на Фиц започна да се изчерпва. Детските спомени на Беа бяха изпълнение с неограничени богатства, разглезеност и орди от послушни слуги и хиляди щастливи селяни. Ако безжалостният, ала способен дядо на Беа беше жив, можеше да продължи историята със своите собствени спомени - как семейните богатства бяха пропилени от бащата-пияница на Беа и слабият й брат Андрей, който все продаваше дървесината, без да засажда наново дървета.

— Времената се менят — изтъкна младият мъж. — Моля те... Нареждам ти да не ме излагаш пред краля ми. Надявам се да не съм оставил нищо неясно и недоизказано. - Той излезе и затвори вратата.