Кен Фоллетт - Крахът на титаните - част I

Виждаше решетката, която сега запечатваше отвора на шахтата. Под нея имаше празнота, тъй като клетката тепърва се изкачваше. От другата страна на шахтата парният механизъм движеше огромното колело над тях, което навиваше кабела. Машината изпускаше струйки пара. Носеше се миризма на гореща смазка.

Празната клетка издрънча зад решетката и операторът я отмести. Рис Прайс пристъпи вътре заедно с момчетата. Последваха ги още тринайсет други миньори. Операторът отново затвори решетката.

Няколко секунди нищо не се случи. Били се чувстваше уязвим. Подът беше сигурен, но той можеше без усилия да се провре през прътите на клетката. Тя висеше на стоманен кабел, но и той не обещаваше безопасност. Всички знаеха за инцидента в Търпентуайс през 1902 г., когато кабелът се скъсал и осмина мъже полетели надолу към смъртта си.

Били кимна на този до него — Хари „Мазния“ Хюит, момче с лице като под-пухнала овесена каша, само три години по-голям от него, но с около фут по-висок. Били помнеше Хари от училище — три поредни години го късаха на из-пита за десетгодишни, докато накрая не порасна достатъчно, за да започне работа.

Иззвънтя сигнал — операторът на дъното на шахтата беше затворил решетката от своята страна. Колегата му натисна ръчка и се чу друг сигнал. Парният двигател изсъска и нещо избумтя.

Клетката пропадна в нищото.

Били знаеше, че ще пада така известно време и след това ще забави до безопасна скорост. Никаква подготовка обаче не беше достатъчна, за да го предпази от кошмарното усещане, че пропада в недрата на земята. Краката му се отлепиха от пода. Той изпищя. Не можеше да се сдържи.

Всички се изсмяха. Знаеха, че му е за пръв път и чакаха тази реакция. Със закъснение момчето видя, че се държат за металните пръти, за да не полетят. Нищо от това не го успокои. Спря писъците си, като стисна здраво зъби.

Най-сетне спирачката се включи. Краката на Били отново докоснаха пода. Той се хвана здраво за един от прътите и се помъчи да овладее треперенето си. След минута се почувства наранен почти до сълзи и забрави за страха си. Погледна към хилещия се Хари Хюит и надвика шума:

— Да си затваряш зъбатата кофа за смет, лайномозък такъв!

Лицето на Мазния доби яростно изражение, но другите мъже само се разсмяха още по-силно. Били щеше да се извини на Иисус за ругатнята, но сега се чувстваше много по-добре, по-малко глупав.

Забеляза колко блед е Томи. Дали беше пищял? Страхуваше се да попита в случай, че отговорът е не.

Клетката спря, решетката пред нея се отмести и Били и Томи влязоха в мината с разтреперани колене.

Вътре цареше сумрак. Лампите на миньорите светеха по-бледо от парафиновите на стените у дома. Дъното на шахтата тъмнееше като безлунна нощ. Може би нямаха нужда да виждат добре, за да събират въглища, помисли си Били. Кракът му цопна в локва - водата и калта бяха навред, слабо лъщяха на лампите. В устата му се събира-ше странен вкус - въглищен прах насищаше въздуха. Наистина ли дишаха това по цял ден? Сигурно затова миньорите кашляха и плюеха постоянно.

Четирима мъже чакаха да се качат в клетката. Всеки носеше кожена торба - бяха пожарникари. Всяка сутрин преди началото на работния ден пожарникарите изпробваха въздуха за концентрация на минен газ. Ако беше опасно висока, миньорите трябваше да чакат, докато вентилаторите разсеят газа.

Наблизо се виждаше ред кошари за понитата, а отворена врата водеше до яркоосветена стая с бюро. Вероятно оттам работеха заместниците. Мъжете се пръснаха по четирите тунела, които се разклоняваха от дъното на шахтата и отвеждаха към въглищните залежи.

Прайс ги заведе до една барака и я отключи. Вътре се помещаваха инструментите. Избра две лопати, даде ги на момчетата и заключи катинара.

Упътиха се към конюшните. Един мъж само по къси гащи и ботуши ринеше мръсна слама от една от кошарите и я хвърляше в количка. По мускулестия му гръб се стичаше под. Прайс му рече:

— Искаш ли едно от момчетата да ти помогне?

Мъжът се обърна и Били позна Дай Коняря. Дай се направи, че не познава Били.

— Не ща малкия — отсече той.

— Добре — каза Прайс. — Другият е Томи Грифитс. Взимай го.

Томи изглеждаше доволен. Получи каквото искаше. Въпреки че щеше просто да изхвърля мръсотия от кошарите, се беше уредил с работа в конюшните.

— Хайде, Били Двойния — подкани го Прайс и влезе в един от четирите тунела.

Били нарами лопатата и го последва. Сега, когато Томи не беше с него, той се чувстваше по-уязвим. Искаше и той да рине тор и слама редом с приятеля си.