Кен Фоллетт - Крахът на титаните - част I

— Съжалявам! Нараних те. Толкова съжалявам.

— Само момент - прошепна тя. Болката не беше толкова силна. По-скоро изненадата я свари неподготвена. —Опитай пак. Просто... лекичко.

Още докато главичката на пениса му я докосваше, Мод разбра, че няма да влезе - беше твърде голям или пък тя —твърде тясна, а може би и двете. Но го остави да опита пак, надявайки се на най-доброто. Пак болеше, но тя стисна зъби и сподави вика си. Стоицизмът й не свърши никаква работа. След няколко секунди Валтер спря.

— Не ще да влезе — каза той.

— Какво става? — нещастно попита тя. — Мислех, че трябва да стане естествено.

— И аз не разбирам. Нямам опит.

— И аз определено нямам.

Хвана пениса му. Много й хареса докосването — твърдостта му, гладкостта му. Опита се да го промуши вътре и повдигна таз, за да стане по-лесно. След миг обаче самият той излезе.

— Ох! Извинявай! И мен ме заболя.

— Хм, да не би да си по-голям от обичайното? — предположи тя.

— Не. В армията видях много голи мъже. Някои имат извънредно големи и много се гордеят с тях, но аз съм сре-ден размер, а и никога не съм чувал някой да се оплаква от подобни трудности.

Мод кимна. Беше виждала само пениса на Фиц, но и той бе със същите размери като този на Валтер.

— Може би аз съм твърде тясна.

Той поклати глава в отрицание.

— Като бях на шестнайсет, отседнах в семейния дворец на Роберт в Унгария. Там имаше една прислужница, Грета, която беше много... дашна. Не правихме секс, но експериментирахме. Докосвах я както теб в библиотеката онзи път. Дано не те гневя с тази история.

Тя го целуна по брадичката.

— Никак.

— Грета не беше различна в тази област от теб.

— Какво има тогава?

Валтер въздъхна и се изтърколи от нея. Мод сложи ръка под главата му, придърпа го към себе си и го целуна по челото.

— Чувал съм, че младоженците може да имат подобни проблеми. Понякога мъжът е толкова нервен, че не може да еректира. Други мъже пък, чувал съм, толкова се възбуждат, че еякулират преди актът да започне. Мисля, че трябва да сме търпеливи, да се обичаме и да чакаме да се случи.

— Ама... какво?! Имаме само една нощ! — разплака се съпругата му.

— Хайде, хайде. — Валтер я галеше по косата, но това не помагаше. Тя имаше усещането за пълен провал. „Мислех си, че съм толкова хитра, да избягам от брат си и да се омъжа тайно, а сега - това!” Чувстваше още по-силно разочарование заради Валтер. Колко ли беше ужасно за него да се ожени чак на двайсет и осем за жена, която не може да го задоволи?

Прищя й се да може да обсъди това с някого, с друга жена - но с коя? Мисълта за разговор с леля Хърм почти я задави. Някои жени споделяха тайни с прислужниците си, но Мод никога не беше имала подобни отношения със Сандерсън. Сети се за Етел. Като се замисли се присети, че именно тя й беше казала, че е нормално жените да са окосмени там долу. Но Етел я нямаше.

Валтер се изправи.

— Нека поръчаме вечеря, може би бутилка вино. Ще седнем като съпрузи, ще си поговорим малко. После, по- късно, ще опитаме пак.

Мод нямаше апетит и не можеше да си представи за какво ще си “поговорят”, но не знаеше какво друго могат да направят, затова се съгласи.

Двамата се облякоха набързо и тя седна пред един отворен прозорец, за да погледа улицата отдолу. Валтер я повика, когато бяха приготвили вечерята — пушена сьомга, нарязана шунка, марули, домати, краставици, парчета бял хляб. Хапна малко, колкото да не разочарова съпруга си.

В крайна сметка си поговориха. Той й разказа за детството си, за майка си, за времето, прекарано в Итън. Тя му разказа за събиранията в Тай Гуин преди да почине баща й. Отпървом си говореха, сякаш току-що се срещат, но след това разговорът доби обичайното ниво на интимност между тях. Накрая дори се позачудиха какъв е сексуалният живот на другите им близки: родители, Фиц, Роберт, Етел, дори на дукесата. На последното се посмяха. Мод жадно изслуша историите на Валтер за Роберт и дру-гите мъже като него - къде се срещат, какво правят. Целуваха се както мъже - жени. Правеха каквото тя беше направила в операта, че и други неща... само че той не беше много сигурен в подробностите. Мод реши, че Вал- тер знае, но е твърде смутен, за да й довери.

С изненада обърна глава, когато стенният часовник удари полунощ.

— Да си лягаме — предложи. — Искам да ме прегърнеш, дори нещата да не станат както трябва.

— Може ли преди това да използвам телефона в лобито? Трябва да се обадя в посолството.

- Разбира се.

Междувременно Мод се съблече и легна чисто гола. Почти не я интересуваше какво ще се случи сега. Налегнало я беше блажено спокойствие.