Кен Фоллетт - Крахът на титаните - част I

Запечата плика и го адресира до апартамента му, отдалечен на четвърт миля. Позвъни на прислужницата си, която пристигна няколко минути по-късно. Казваше се Сандерсън, пълно момиче с широка усмивка. Мод я инструктира:

- Ако господин Улрих не е у дома, отиди до немското посолство. И в двата случая чакай да ти отговори. Ясно ли е?

- Да, милейди.

- Няма нужда да казваш на другите слуги къде отиваш.

По лицето на Сандерсън се изписа притеснение. Много прислужници бяха съучастнички в интригите на господарките си, но Мод никога не беше имала тайни връзки и момичето не беше свикнало с това.

- Какво да кажа на господин Граут, когато ме попита къде отивам?

Мод се позамисли.

— Кажи му, че отиваш да ми купиш някои женски неща.

Смущението щеше да скастри любопитството на Граут.

— Да, милейди.

Сандерсън излезе и Мод се облече.

Нямаше представа как ще успее да запази подобие на нормалност пред семейството си. Фиц може би нямаше да забележи настроението й - рядко им се случваше на мъжете да са наблюдателни, но леля Хърм май подозираше нещо.

Слезе за закуска, макар че беше твърде напрегната и не усещаше глад. Леля Хърм ядеше някаква пушена риба и от миризмата й се догади. Пийна глътка кафе.

Брат й се появи след минута. И той си взе риба, а после отвори „Таймс”. „Какво правя обикновено?” - запита се Мод. „Говоря за политика. И сега трябва да правя така”.

— Нещо интересно от снощи? — попита тя.

— Видях Уинстън след срещата на Кабинета. Молим германското правителство да оттеглят ултиматума към Белгия. — Фиц натърти с презрение на думата „молим“.

Мод не си позволи да изпита надежда.

— Значи ли това, че не сме се отказали от мира напълно?

— Все едно сме го направили — отвърна брат й подигравателно. — Каквото да си мислят германците, едва ли ще си променят решението заради учтива молба.

— На удавникът е позволено да стиска сламката.

— Ние не стискаме сламки. Минаваме през обичайните приготовления преди обявяването на война.

Прав беше, унило помисли тя. Всички правителства искаха да се получи тъй, сякаш не те са искали войната, а са били принудени да се намесят в нея. Не изглеждаше, че Фиц осъзнава, че собствената му смърт би могла да бъде резултат от тази дипломатическа фехтовка. На Мод и се щеше едновременно да го защити и да го удуши.

За да се разсее, прегледа „Манчестър гардиън”. Съдържаше едностранична реклама на Лигата за неутралитет: «Британци, изпълнете дълга си и пазете страната си далеч от тази глупава и нечестива война.» Мод се радваше, че още има хора, които мислят като нея. Ала те нямаха реален шанс.

Сандерсън влезе с плик на сребърен поднос и тя разпозна почерка на Валтер. Какво си мислеше прислужница-та?! He схващаше ли, че ако оригиналната бележка е тайна, тайна трябва да е и отговорът?

Не можеше да прочете бележката пред Фиц. Взе я с престорена нехайност, докато сърцето й блъскаше в гърдите, остави я до чинията си и помоли Граут за още кафе.

Заразглежда вестника, за да скрие паниката си. Фиц не цензурираше пощата й, но като глава на семейството имаше право да чете всяко писмо, адресирано до жена в дома му. Никоя уважаваща себе си жена не би възразила.

Трябваше да довърши закуската си колкото се може по-бързо и да отнесе бележката неотворена. Опита се да изяде парче препечена филийка и преглътна с мъка.

Фиц вдигна глава от „Таймс”.

— Няма ли да си прочетеш писмото? — И после, за неин ужас, добави: — Това прилича на почерка на фон Улрих.

Нямаше избор. Сряза плика с чист нож за масло и се опита да придаде неутрално изражение на лицето си.

Девет сутринта.

Любима моя,

Всички в посолството трябва да си приготвяме багажа, да платим сметките си и да сме готови за заминаване в следващите няколко часа.

Двамата не бива да казваме никому за плана си. След тази нощ ще се върна в Германия, а ти ще останеш тук с брат си. Всички са съгласни, че тази война не може да продължи повече от няколко седмици, месеци в най-лошия случай. Още щом приключи, ако сме още живи, ще съобщим на света хубавите вести и ще започнем живота си заедно.

В случай, че не оцелеем, моля те, нека прекараме една нощ в съпружеско щастие.

Обичам те.

В.

П.П. Германия нахлу в Белгия преди час.

Из главата й се развъртяха хаотични мисли, прекъснати от Фиц:

- Какво казва?

Очите й попаднаха на послеписа.

- Казва, че Германия е нападнала Белгия преди час.