Кен Фоллетт - Крахът на титаните - част I

Малцина обаче виждаха нещата като нея. Депутати и от двете страни нададоха одобрителни възгласи. Всички министри, довчера отявлено против войната, сега кимаха в съгласие. Дори самият Лойд Джордж. Това значеше, че политическата битка е свършила. Немската заплаха за Белгия ги беше съюзила.

Грей не можеше да управлява емоциите на публиката като Лойд, нито да звучи като пророк от Стария Завет като Чърчил, но днес нямаше нужда от подобни умения. Фактите вършеха цялата работа. Тя прошепна пламенно на Валтер:

- Защо? Защо Германия прави това?

Любимият й изкриви лице, но отвърна с обичайната си спокойна методичност.

- На юг от Белгия границата между Германия и Франция е тежко укрепена. Ако нападнем там, ще спечелим, ала твърде бавно. Русия ще има време да се мобилизира и да ни нападне в гръб. Можем да сме сигурни в бързата си победа, само ако минем през Белгия.

- Но така и Великобритания ще воюва с вас!

Валтер кимна.

- Британската армия е малка. Разчитате на флота си, а това не е война по море. Генералите ни смятат, че Великобритания няма да е значим фактор.

- Съгласен ли си?

- Вярвам, че не е умен ход да превърнем богат и могъщ свой съсед във враг. Но загубих този спор.

И това се повтаряше из цяла Европа вече втора седмица. Във всяка страна тези против войната губеха. Австрийците бяха нападнали ненужно Сърбия; руснаците се бяха мобилизирали, вместо да преговарят; германците бяха отказали да присъстват на международната конференция за разрешаване на този проблем; французите бяха получили шанса да са неутрални и го бяха отхвърили; сега британците щяха да се присъединят към мелето, вместо просто да наблюдават.

Грей привършваше речта си:

- Изложих съществените факти пред Камарата и ако, както изглежда вероятно в немалка степен, сме принудени, при това неотложно, да заемем позиция по тези проблеми, тогава вярвам, че когато страната осъзнае какъв е залогът, какви са истинските проблеми, размерите на надвисналите на Западна Европа опасности, които опитах да опиша пред Камарата, ще получим пълна подкрепа, не само от Камарата на представителите, но от решителността, смелостта и крепкостта на цялата страна.

После седна сред оглушително одобрение. Нямаше гласуване и Грей всъщност нищо не беше предложил, но стана ясно, че всички са готови за война.

Опозиционният лидер Андрю Бонар Лоу се изправи, за да заяви, че правителството може да се ползва с подкрепата на Консервативната партия. Мод не се учуди: те винаги бяха по-агресивни от либералите. Но се изуми, както и всички останали, когато лидерът на Ирландските националисти повтори думите му. Почувства се като в лудница. Само тя ли в целия свят искаше мир?

Единствен лидерът на Работническата партия възрази.

- Мисля, че той греши - каза Рамзи Макдоналд, имайки предвид Грей. — Мисля, че правителството, което той представлява и чиято гледна точка изразява, греши. Мисля, че присъдата на историята върху тях ще е сурова.

Никой обаче не слушаше. Някои депутати вече си тръгваха. Галерията също се изпразваше. Фиц се изправи и останалите с него последваха примера му. Мод тръгна с брат си, изпълнена със сиво равнодушие. Долу Макдоналд продължаваше:

- Ако уважаемият джентълмен беше дошъл тук днес, за да ни каже, че собствената ни страна е в опасност, не би ни интересувала партийната му принадлежност, нито класовата, щяхме да го подкрепим... Но какъв е смисълът да говорим как ще се притечем на помощ на Белгия, след като това ще ни въвлече в общоевропейска война?

Мод излезе от галерията и не чу останалото.

Това беше най-лошият ден в живота й. Страната й щеше да поведе ненужна война, брат й и любимият й щяха да рискуват живота си и щеше да е разделена с годеника си, може би завинаги. Загубила беше всяка надежда.

Заслиза по стълбището след Фиц.

- Много любопитно, Фиц, скъпи - рече леля Хърм учтиво, сякаш я бяха завели на изложба, оказала се по-интересна от очакваното.

Валтер хвана Мод за ръката и я задържа. Тя остави още трима-четирима души да ги подминат, така че брат й да не чува. Само че не беше готова за това, което последва.

- Омъжи се за мен - тихо каза Валтер.

Сърцето й сякаш се взриви.

- Какво? - прошепна тя. - Как?!

- Моля те, омъжи се за мен утре.

- Не може...

- Имам специално разрешение. - Той потупа вътрешния си джоб. - В петък отидох до Регистрационния офис в Челси.

- Съгласихме се да почакаме - успя да каже само Мод и веднага пожела да не беше.

Но Валтер имаше отговор: