Кен Фоллетт - Крахът на титаните - част I

Докато беше в Лондон, почти всяка вечер ходеше на всякакви партита, защото голяма част от политиката и дипломацията, които така я увличаха, се случваха именно там. Тази вечер обаче не се усещаше способна - не можеше да е бляскава и очарователна, не можеше да прикотква властни мъже да й издават мислите си, не можеше да си играе да променя мненията им, без дори да се усетят.

Валтер отиваше на война. Щеше да сложи униформа и да носи оръжие, вражеските войници щяха да стрелят по него с техните собствени оръдия и картечници, да се опитват да го убият или да го ранят тъй сериозно, та да не може да се възстанови. Трудно й беше да мисли за друго и все беше на прага на плача. Дори беше разменила остри приказки с брат си.

Чу се почукване на вратата. На прага стоеше Граут.

- Хер фон Улрих е тук, милейди.

Мод не очакваше Валтер.

Граут забеляза изненадата й и добави:

- Когато му казах, че господарят не е у дома, той помоли да види вас.

- Благодаря - каза Мод, мина покрай Граут и слезе по стълбите.

Икономът извика след нея:

- Хер фон Улрих е в гостната. Ще помоля лейди Хърмия да се присъедини към вас. - Дори Граут знаеше, че Мод не бива да остава сама с млади мъже. Но леля Хърм не беше особено подвижна и щеше да й отнеме няколко минути да пристигне.

Мод побърза да стигне до стаята и се хвърли в прегръдките на любимия си.

- Какво ще правим? - изстена тя. - Валтер, какво ще правим?

Той я прегърна силно, след което прикова печален поглед в нея. Опънатото му лице сивееше. Сякаш току-що му бяха съобщили за нечия смърт.

- Франция не е отговорила на немския ултиматум – про-шепна той.

- Нищо ли? - почти изкрещя тя.

- Посланикът ни в Париж е изискал отговор изрично. Отговорът на премиера Вивиани бил: “Франция ще се погрижи за собствените си интереси”. Няма да обещаят неутралитет.

- Но може би има още време...

- Не. Решили са да се мобилизират. Жофр е спечелил спора - както го печелят военните във всяка страна. Телеграмите са били изпратени в четири следобед, парижко време.

- Трябва да можеш да направиш нещо!

- Германия няма повече варианти. Не можем да се бием с Русия с враждебна Франция в гръб, въоръжена и решена да си върне Елзас и Лотарингия. Трябва да нападнем Франция. Планът “Шлифен” вече е задействан. В Берлин тълпите пеят химни в прослава на кайзера.

- Ще трябва да се присъединиш към полка си - каза тя, без да сдържа сълзите си.

- Разбира се.

Мод обърса лице. Кърпичката й беше твърде мажа, малко глупаво парченце избродиран плат. Вместо това използва ръкава си.

- Кога? - попита. - Кога ще трябва да напуснеш Лондон?

- Имам още поне няколко дни. - И той едва сдържаше емоциите си. - Има ли някакъв шанс Великобритания да не се намесва? Така поне няма да се сражавам срещу собствената ти страна.

- Не зная - призна тя. Придърпа го към себе си - Утрото ще каже. Сега ме прегърни.

Отпусна глава на рамото му и затвори очи.

Фиц се разгневи на антивоенната демонстрация на площад Трафалгар в неделя следобед.

Кеър Харди, депутат от Работническата партия, говореше, облечен в костюм от туид. “Прилича на пазач на дивеч”, помисли си Фиц. Харди стоеше върху плинта на Нелсъновата колона и прегракнало викаше с шотландския си акцент, очерняйки паметта на героя, загинал за Великобритания в битката за Трафалгар.

Харди повтаряше как прииждащата война ще е най- голямата катастрофа, която светът е виждал досега. Той представляваше миньорски избирателен район - Мертир, близо до Абъроуен. Незаконен син на прислужница, самият той - миньор, преди да се набута някак в политиката. Какво знаеше той за войните?

Фиц се изниза отвратен и отиде у дукесата за чай. В антрето видя Мод, улисана в разговор с Валтер. Кризата го отдалечаваше и от двамата, за огромно негово съжаление. Обичаше сестра си и беше много близък с Валтер, но тя беше либерал, а той - германец. В тези времена му беше трудно дори да разговаря с тях. Постара се обаче да звучи дружелюбно, като каза на Мод:

- Чувам, че в Кабинета тази сутрин нещата са били бурни.

Тя кимна.

- Чърчил е мобилизирал снощи флота, без да пита никого. Джон Бърнс е подал оставка тази сутрин в знак на протест.

- He мога да се преструвам, че съжалявам. - Бърнс беше стар радикал, най-отявлено антивоенно настроения ми-нистър. - Значи другите са одобрили действията на Уинстън.

- Неохотно.

- Трябва да се благодарим и за малките неща. - Отвращаващо беше, че в миг на опасност от подобни мащаби правителството беше в ръцете на поплювковци.