Кен Фоллетт - Крахът на титаните - част I

- Успокой се, Фиц и кажи какво е станало - обади се дукесата.

Фиц обясни:

- Аскуит е изпратил писмо на Дъглас тази сутрин. - Мод предположи, че става дума за сър Чарлз Дългас, главнокомандващ на Имперския главен щаб. - Премиерът ни иска да се знае, че правителството ни не е обещавало да изпраща британски войници във Франция в случай на война с Германия!

Мод, бидейки единственият либерал, се почувства задължена да защити правителството.

- Но това е вярно, Фиц. Аскуит просто иска да убеди всички, че имаме различни възможности за действие.

- Защо тогава водихме всички тези преговори с френските военни?!

- За да си създадем тези различни възможности! За да импровизираме планове! Разговорите не са договори - особено в международната политика.

- Приятелите са приятели. Великобритания е лидер на свободния свят. Една жена не може да разбере подобни неща, но хората очакват да защитим съседите си. Като джентълмени не можем да допуснем двуличие, не го можем и като държава.

Подобни глупости все още можеха да въвлекат Великобритания във войната, каза си Мод. Просто не можеше да накара брат си да види опасността. Обичта им винаги се оказваше по-силна от политическите им различия, но сега и двамата бяха тъй разгневени, че можеха сериозно да се скарат. А когато Фиц се скараше с някого, никога не се одобряваше отново. И все пак той щеше да отиде на фронта, да се бие, може би да умре, застрелян, наръган, взривен... И той, и Валтер. Защо не можеше да го види?

Докато тя се мъчеше да облече всичко това в думи, един от другите гости заговори. Мъж на име Стийд, редактор на международния отдел на вестник “Таймс”.

- Отсега мога да ви кажа, че има кален немско-еврейски опит вестникът ми да бъде принуден да търси неутралитет.

Дукесата сви устни. Не й се нравеше езикът на пресата.

- Какво ви кара да говорите такива неща? - студено попита Мод.

- Лорд Ротшилд разговарял с нашия финансов редактор вчера. Иска да се въздържаме от тежки антигерман- ски нападки в материалите си, в името на мира.

Мод познаваше Нати Ротшилд, също либерал.

- И какво мисли собственикът ви лорд Нортклиф за тази молба? - заинтригува се тя.

Стийд се ухили.

- Заръча ни днес да отпечатаме още по-антигермански настроена редакционна статия. - Взе брой на вестника от една масичка и го размаха. „Мирът не е сред основните ни приоритети.“

Мод не се сещаше за нищо по-достойно за презрение от тези опити нарочно да се подклаждат военни настроения. Виждаше се, че дори Фиц е отвратен от фриволните изпълнения на този журналист. Тъкмо щеше да каже нещо, когато брат й, демонстриращ неизчерпаема учтивост дори пред получовеци като този, смени темата.

- Току-що видях как френският посланик Пол Камбон излиза от Външно министерство. Бял като платно. Каза ми: „Ще ни предадат.“ Тъкмо се беше срещнал с Грей.

- Знаете ли какво е казал Грей, та тъй да разстрои мосю Камбон? - попита дукесата.

- Да, Камбон ми каза. Явно германците са съгласни да оставят намира Франция, ако тя не се намеси във войната. Ако французите откажат, то ние няма да сме длъжни да помогнем на съседите си.

Мод съчувстваше на френския посланик, но развоят я устройваше прекрасно.

- Франция трябва да откаже - заяви дукесата. - Тя има съглашение с Русия, според което всяка от страните трябва да помогне на другата в случай на война.

- Именно! — гневно възкликна Фиц. - Какъв е смисълът от международни съюзи, ако се разпадат точно в момент на криза?

- Глупости. - Мод знаеше, че е груба, но не я интересуваше. - Международните съюзи се развалят в първия удобен момент. Не това е проблемът.

- И какъв е, би ли казала? - хладно я запита брат й.

- Мисля, че Аскуит и Грей просто се опитват да сплашат французите с малко реалност. Франция не може да победи Германия без наша помощ. Ако бъдат убедени, че трябва да го правят сами, може би самите те ще започнат да работят за мир и ще притиснат руските си съюзници да не влизат във война с Германия.

- А Сърбия?

- Дори на този етап не е късно Русия и Австрия да седнат на масата за преговори и да измислят решение за Балканите, което и двете империи да понесат - имаше отговор Мод.

За няколко минути се възцари мълчание, след което Фиц рече:

- Много се съмнявам, че нещо такова ще се случи.

- Но пък - каза Мод и усети отчаянието в гласа си, - не може да не пазим жива надеждата, нали?

Мод не можеше да събере сили да си смени дрехите за вечеря. Прислужницата й беше приготвила рокля и някакви бижута, но тя само ги гледаше с празен поглед.