Кен Фоллетт - Крахът на титаните - част I

- Само че са отказали молбата на Грей да се обявим в защита на Франция при нужда - изтъкна Мод.

- Още мислят като страхливци, значи. - Фиц знаеше, че се държи грубо със сестра си, но огорчението не му позволяваше да говори другояче.

- Не съвсем - с равен тон отвърна тя. - Съгласили са се да попречат на немския флот да премине през Канала, за да атакува Франция.

Фиц се поокуражи.

- Е, това си е нещо.

Валтер додаде:

- Германското правителство е отговорило, че нямаме намерение да пращаме кораби през Канала.

- Видя ли какво се случва, когато човек стои здраво на краката си и не отстъпва? - запита сестра си Фиц.

- Не бъди толкова самодоволен. Ако наистина влезем във войната, то ще е защото хора като теб не са се постарали достатъчно да я предотвратят.

- О, тъй ли било? Нека ти кажа нещо. Говорих миналата нощ със сър Едуард Грей в клуб Брукс. Поискал е и от Франция, и от Германия да уважат неутралитета на Белгия. Французите са се съгласили веднага. - Фиц хвърли предизвикателен поглед към Валтер. - Германците не са отвърнали.

- Така е. - Приятелят му сви рамене извинително. - Скъпи ми Фиц, като войник можеш да прецениш, че не бихме могли да дадем какъвто и да било отговор на въпроса, без да разкрием плановете си.

- Вярно е, но в светлината на това ми се ще да разбера защо сестра ми смята мен за подстрекател на войни, а теб - за миротворец.

Мод избегна въпроса.

- Лойд Джордж смята, че Великобритания трябва да се намеси, само ако немската армия нахлуе дълбоко в белгийска територия. Може да го предложи на довечершната среща на Кабинета.

Фиц знаеше какво значи това.

- Значи ще дадем на Германия да нападне Франция през южната част на Белгия?

- Предполагам, че точно това значи.

- Знаех си. Предатели. Възнамеряват да загърбят дълга си. Всичко ще направят, за да избегнат война!

- Ще ми се да беше прав - промълви Мод.

В понеделник сутринта Мод посети Камарата на представителите, за да чуе обръщението на сър Едуард Грей към членовете на Парламента. Всички се съгласяваха, че това ще е повратната точка. Леля Хърм я придружи. Като никога Мод се радваше на успокояващата компания на възрастната дама.

Съдбата на Мод щеше да се реши тази сутрин, както и тази на хиляди мъже, годни за военна служба. От Грей и реакцията на Парламента зависеше дали жени от цяла Европа ще станат вдовици, а децата им - сираци.

Вече не се гневеше — може би беше твърде уморена за това вече. Сега просто се страхуваше. Война или мир, брак или самота, живот или смърт - всичко зависеше от съдбата й.

Беше празник, тъй че всички банкови чиновници, бюрократи, адвокати, стокови брокери и търговци почиваха. Повечето като че ли се бяха събрали около големите седалища на държавното управление в Уестминстър, с надеждата първи да чуят новините. Шофьорът караше седемместния кадилак-лимузина на Фиц през огромните тълпи на Трафалгар, Уайтхол и Парламентарния площад. Облаци закриваха небето, но беше топло и мъжете с повече усет към модата носеха леки светли шапки. Мод забеляза един афиш на вестник “Ивнинг Стандарт”, който гласеше: НА РЪБА НА КАТАСТРОФАТА.

Тълпата викаше одобрително, докато колата паркираше пред Уестминстърския дворец, след това издаде несигурен стон на разочарование, когато видя, че от нея излизат само две дами. Зяпачите искаха да видят героите си, Лойд Джордж и Киър Харди.

Дворецът олицетворяваше викторианската обсебеност по декорациите. Каменните повърхности бяха покрити със сложни ваяния, облицовката беше претрупана, плочките по пода бяха разноцветни, стъклото - изрисувано, а килимите - боядисани в сложни шарки.

Въпреки деня Камарата заседаваше и мястото беше задръстено от депутати и лордове, повечето в официално облекло - черно сутрешно палто и цилиндър от черна коп-рина. Само членовете на Работническата партия не спазваха етикета.

Миротворческата фракция още наброяваше най-много парламентарни членове. Миналата нощ Лойд Джордж беше убедил останалите в правотата си. Правителството нямаше да пречи на техническо нарушение на белгийските граници от страна на германците.

За щастие италианците бяха обявили неутралитет, като се бяха позовали на клауза в договора си с австрийците, според която трябваше да ги подкрепят само в отбранителна война. Австрийските действия срещу Сърбия бяха отчетливо агресорски.

Засега само Италия демонстрираше някакъв здрав разум, отбеляза наум Мод.

Фиц и Валтер чакаха в осмоъгълното Централно лоби. Мод веднага започна: