Кен Фоллетт - Крахът на титаните - част I

- Чакахме. Кризата приключи, всичко е решено. Твоята страна и моята ще са във война утре или вдругиден. Трябва да напусна Великобритания. Искам да се оженя за теб, преди да замина.

- Не знаем какво ще се случи!

- Наистина не знаем. Но както и да се развие бъдещето, ще сме съпрузи.

- Но... — Мод затвори уста. Защо протестираше?! Той беше прав. Никой не знаеше какво ще се случи, но това нямаше значение. Искаше да е негова съпруга и никое възможно бъдеще не би променило това.

Преди да успее да каже друго, стигнаха до основата на стълбището и пристъпиха в централното лоби, къде- то тълпата жужеше развълнувано. Отчаяно й се искаше да зададе още въпроси на Валтер, но Фиц настоя да Изпрати нея и леля Хърм до колата, за да не се блъскат в хората. Двете се качиха, а брат й и Валтер останаха на стълбите на двореца в очакване на съдбата си.

Докато въпросите и спекулациите се въртяха в главата на Мод, тя се съсредоточи над мисълта, че иска да се омъжи за Валтер. Това беше единственото, в което бе напълно сигурна. Дали да се съгласи на плана му или да изчака? Ако се съгласи да се омъжи утре, на кого да каже? Къде ще отидат след церемонията? Заедно ли ще живеят? Къде?

Същата вечер, преди да седне на масата, Мод получи от прислужницата си плик на сребърен поднос. Вътре, на единствения лист кремава хартия, покрит с прецизния почерк на Валтер, пишеше:

Шест следобед.

Любима моя,

В три и половина ще те чакам в кола от другата страна на пътя пред дома на Фиц. Ще водя със себе си нужните двама свидетели. Регистраторът ще ни приеме в четири. Вече съм наел стая в хотел „Хайд”, за да можем да отидем там веднага. Ще сме господин и госпожа Улридж. Носи воал.

Обичам те, Мод.

Твой годеник,

В.

С трепереща ръка Мод остави плика върху полирания махагон на тоалетката. Дишаше учестено. Гледаше тапета с флорални мотиви и се мъчеше да сложи ред в мислите си.

Добре беше подбрал времето - следобедът бе тихо време, когато тя щеше да може да се измъкне незабелязано. Леля Хърм си поспиваше след обяд, а Фиц щеше да е в Камарата на лордовете.

Брат й не биваше да знае предварително, защото щеше да опита да я спре. Можеше просто да я затвори в стаята й. Или пък да я затвори в лудница. Богат мъж от висшето общество можеше да направи това с роднина от женски пол без особени трудности. Фиц трябваше само да намери двама лекари, съгласни с него, че тя е луда, за да се жени за германец.

Нямаше да каже никому.

Фалшивото име и воалът показваха, че и Валтер възнамеряваше тайна церемония. „Хайд” беше дискретен хотел в Найтсбридж, където нямаше как да срещнат познати.

Потрепера от вълнение и от предусещането за една нощ с Валтер.

Но какво щяха да правят на следващия ден? Бракът не можеше да е тайна завинаги. Валтер напускаше страната след два-три дни. С него ли щеше да замине? Страхуваше се, че ще опропасти кариерата му. А и той щеше да се бие по чужди фронтове и тя щеше да е отново сама, само че във враждебна Германия.

Въпреки всички неизвестни се чувстваше изпълнена със сладко вълнение.

- Госпожа Улридж - произнесе тя в празната спалня и се завъртя от радост.

По изгрев-слънце Мод стана и седна пред тоалетката си, за да напише писмо. Пазеше купчина от сините листи на Фиц в чекмеджето си, а слугите всеки ден пълнеха сребърната мастилница. "Любим мой" , започна тя, но се спря да помисли.

Зърна се в овалното огледало. Косата й беше чорла- ва, а нощницата — смачкана. Челото й беше намръщено, ъгълчетата на устата й - увиснали. Извади парче зеленчук измежду зъбите си. „Ако можеше да ме види сега, нямаше да иска да се жени за мен”. Тогава се сети, че ако се съгласи на плана му, той ще я види точно в този вид утре сутрин. Странна мисъл, плашеща и вълнуваща. Отново започна да пише:

Да, с цялото си сърце искам да се омъжа за теб. Но какво възнамеряваш да правим? Къде ще живеем?

Беше мислила за това през половината нощ. Препятствията изглеждаха огромни.

Ако останеш тук, ще те пратят в затворнически лагер. Ако отидем в Германия, никога няма да те видя, щото ще си в армията.

Роднините им можеха да им създадат повече беди и от властите.

Кога ще кажем на семействата си за брака? Моля те, нека не е предварително, защото Фиц ще намери начин да ни спре. Дори след това ще има трудности с него и с баща ти. Кажи ми какво мислиш.

Обичам те повече от всичко.