Кен Фоллетт - Крахът на титаните - част I

Фиц остави вилицата си:

- Това е значи.

Най-сетне и той изглеждаше шокиран.

- Малка Белгия! Мисля, че тези немци са ужасни грубияни - възмути се леля Хърм. После доби леко объркан вид и добави: - Освен хер фон Улрих, разбира се. Той е очарователен.

— Е, дотук с учтивите молби на британското правителство.

— Лудост — безнадеждно рече Мод. — Хиляди мъже ще загинат във война, която никой не иска.

— Мислех си, че би подкрепила всичко това. Все пак, защитаваме Франция, единствената друга демокрация в Европа освен нас, срещу Германия и Австрия, чиито парламенти са практически безсилни пред едноличните им владетели.

— Но ще се съюзим с Русия — горчиво отбеляза Мод. — Ще се бием, за да запазим най-бруталната и остаряла монархия в Европа.

— Имаш право.

— Казали са на всички в посолството да се приготвят

за път - продължи тя. - Може повече да не видим Валтер.

Тя незаинтересувано остави писмото. Не сработи.

— Може ли да погледна? - запита брат й.

Мод се вцепени. Не можеше да му го покаже. Не само щеше да я заключи, но можеше да вземе пистолет и да застреля Валтер.

— Може ли? — повтори Фиц с протегната ръка.

— Разбира се — каза тя. Поколеба се още секунда и посегна да вземе издайническата бележка. В последния момент се вдъхнови и бутна чашата с кафе. — О, по дяволите!

— Няма значение - махна с ръка Фиц и върна вниманието си към вестника.

Следобедът Мод се извини на Беа, че няма да може да й прави компания за чай, след което каза на Сандерсън, че ще си легне, понеже не се чувства добре. В стаята си затършува трескаво за дрехи. Избра си стилен френски тоалет и дантелена блуза с висока яка, за да подчертае дългата си шия. Намери си и задължителния воал. Измъкна се от стаята тихомълком и на пръсти тръгна по коридорите към входа. Когато стигна до приземния етаж, се скри за миг зад стълбището, защото й се стори, че долавя мириса на пурата на Фиц. След това изтича по коридора, забравила всякаква внимателност и излезе.

Наложи й се да повърви стотина метра надолу по улицата, преди да разпознае колата на Роберт, братовчеда на

Валтер.

Бъдещият й съпруг я посрещна с грейнала усмивка. Мод хвърли само още един поглед назад - Граут стоеше на прага и се мръщеше. Явно беше чул как се затръшва вратата.

Валтер й целуна ръка. Искаше й се да се целунат наистина, но воалът й пречеше. А и не биваше преди сватбата.

Роберт беше на волана, а на задната седалка Мод разпозна домоуправителката от Тай Гуин.

— Уилямс!

Етел се усмихна.

— По-добре ме наричай с първото ми име вече. Ще съм свидетел на сватбата ви.

— Разбира се, извинявай. - Мод я прегърна. — Благодаря ти, че дойде.

По пътя към Челси Валтер обясни как е намерил Етел в клиниката, а самата Етел призна, че често я посещава. Когато наближиха мястото, внезапен пристъп на паника обзе Мод и трябваше да стисне ръката на бившата си прислужница за кураж. Привидя й се кошмарния образ на Фиц, който тича зад колата и крещи “Спрете ги! Спрете ги!”

Когато пристигнаха, им се наложи да изчакат, защото сватбата в три и половина още не беше приключила. Ко- гато булката и младоженецът излязоха, четиримата, които чакаха застанали в кръг, видяха, че мъжът е облечен в униформата на сержант. Може би и те бяха решили да действат бързо.

Служителят на общината попита:

— Мис Фицхърбърт, можете ли да представите доказателство за самоличност?

Не знаеше какво иска да каже мъжът. Може би рождено свидетелство?

Не го носеше. Не знаеше, че е нужно, а и да знаеше, нямаше как да се добере до него, защото Фиц го държеше в сейф.

Валтер я спаси:

— Мисля, че това ще свърши работа. — Извади подпечатан плик до мис Мод Фицхърбърт, изпратен на адреса на клиниката. Трябваше да го е взел, когато беше посетил доктор Грийнуорд, за да вземе Етел.

Мъжът срещу тях кимна и им напомни сериозността на обета, който предстоеше да дадат. Мод почти се обиди от идеята, че може да не знае какво прави. Но това бързо отмина, когато погледна Валтер и осъзна, че никога не е била по-сигурна в живота си. Мъжът започна да говори — слова, които Валтер трябваше да повтори.

— Тържествено обявявам, че не зная за никакви законни пречки, заради които аз, Уолтьр фон Улрих, да не мога да се оженя за Мод Елизабет Фицхърбърт. - Произнесе името си по начина, по който го произнасяха англичаните.

След това ролите им се размениха. Последваха обетите. Валтер я гледаше в очите, когато се закле да бъде неин съпруг завинаги и тя долови леко потреперване в гласа му. Харесваше й това, да може да го накара да трепери от любов, щастие и желание.