Кен Фоллетт - Крахът на титаните - част I

- Не съм чула какво е станало тази сутрин в Кабинета. А вие?

- Още три оставки - отговори й Фиц. - Морли, Саймън и Бийчъм.

И тримата - миротворци. Тя посърна малко и се почувства объркана.

- А Лойд Джордж - не?

- Не.

- Странно. - По гърба й пробягна тръпка. Да не би да имаше разцепление в миротворческата фракция? - Какво е намислил Лойд Джордж?

- Не знам, но мога да се опитам да позная - каза Валтер със сериозно изражение. - Миналата нощ Германия е поискала свободен маршрут през Белгия за войниците Мод не можа да си поеме дъх.

Валтер продължи:

- Белгийският кабинет е заседавал от девет вечерта вчера до четири часа тази сутрин. Накрая са отказали искането и са решили да се бият.

Ужасяващо.

- Значи Лойд Джордж е сгрешил - германската армия няма просто да премине формално през Белгия - обобщи Фиц.

Приятелят му не продума, но разперените му длани бяха красноречив жест на безсилие.

Мод се боеше, че бруталният немски ултиматум и безразсъдното неподчинение на белгийците може да са подкопали миротворческата фракция в Кабинета. Белгия и Германия твърде много приличаха на Давид и Голиат. Лойд Джордж имаше нюх за публичното мнение - усещаше ли, че настроението се променя?

- Трябва да заемем места - каза Фиц.

Изпълнена с нервно очакване, Мод мина през малка

врата и се изкачи по едно дълго стълбище. Накрая се озова в галерия с чудесна гледка към Камарата на представителите. Тук заседаваше правителството на Британската империя. В тази стая се решаваха въпроси на живот и смърт за 444-те милиона души, които живееха под британско управление. Всеки път, когато посещаваше мястото, Мод се изумяваше колко е малко, по-тясно от най-обикновена лондонска църква.

Управление и опозиция стояха едни срещу други на няколко реда пейки, един над друг. Двете групи мъже стояха разделени от - както твърдеше легендата - два меча дължина, така че да не могат да се сбият. На повечето дебати не присъстваха повече от дузина депутати, удобно разположени на зелената тапицерия. Днес обаче пейките не можеха да поберат всички и някои от депутатите стояха на входа. Само първите редове бяха празни, запазени за министри от Кабинета и лидери на опозицията.

Мод си помисли, че е от значение, дето днешният дебат ще се проведе тук, а не в Камарата на лордовете. Всъщност мнозинството лордове, подобно на Фиц, гледаха от галерията. Камарата на лордовете получаваше властта си от народа, макар че едва около половината възрастни мъже имаха право да гласуват, а жените - не. Аскуит беше прекарал по-голямата част от мандата си в битка с лордовете, особено относно предложението на Лойд Джордж възрастните хора да получават малки ежемесечни пенсии. Всеки път представителите печелеха ожесточените битки. Реалната причина според Мод беше, че английската аристокрация се ужасява да не би да се повтори и тук френската революция, затова най-често приемаха компромисни решения.

Дойдоха и хората за предните пейки и на нея незабавно й направи впечатление атмосферата сред либералите. Аскуит се усмихваше на някаква закачка на Джоузеф Пийз, а Лойд Джордж говореше със сър Едуард Грей.

- Виж ги - каза Мод на седящия до нея Валтер. - Всички са заедно. Оправили са различията си.

- Не можеш да го разбереш от един поглед.

- Напротив, мога.

Председателят на Камарата влезе накипрен със старовремска перука и седна на един пиедестал. Повика външния министър и Грей се изправи.

Той нямаше реторически умения. Говореше много и увъртяно. Въпреки това членовете на Камарата се присламчиха по-близо до него, несъзнателно накланяйки глави в неговата посока. Посетителите в галерията също слушаха внимателно и го чакаха да стигне до важната част.

Той говори четиридесет и пет минути преди да спомене Белгия. Тогава най-сетне разкри подробностите за немския ултиматум, за който Мод беше научила от Валтер преди час. Депутатите сякаш пращяха от нервна енергия. Мод разбра, че за нейно огромно съжаление това променя всичко. И двете страни на Либералната партия - империалистите от дясното крило и защитниците на правата на малките държави отляво - бяха възмутени.

Грей цитира Гладстон, като попита:

- Дали, по силата на обстоятелствата, тази държава, надарена с власт и мощ, ще стои безмълвно встрани и ще стане свидетел на извършването на най-потресаващото престъпление, омърсявало някога страниците на нашата история, и дали с това решение ще съучаства в този грях?

Пълни глупости, помисли си Мод. Инвазията на Белгия въобще не представляваше най-потресаващото престъпление в историята. А робството? Великобритания далеч не се намесваше при всяко нарушение на нечии граници. Цялото това преувеличение беше чист идиотизъм.