Кен Фоллетт - Крахът на титаните - част I

Когато тя му се врече, леко се подразни на собствения си глас, който не трепна, но такъв беше стилът й и Валтер го знаеше. Накрая той измъкна от джоба си златна халка и я сложи на пръста й.

— Сега ви обявявам за мъж и жена - каза чиновникът. — Може да целунете булката.

След като се целунаха нежно, чиновникът продължи:

— А сега, брачния сертификат. Може би ще искате да седнете... госпожо Улрих.

Роберт се изхили радостно, а Етел тихичко подсвирна. Валтер и Мод седнаха и попълниха документа. Мод записа баща си като фермер — в Тай Гуин имаше малко стадо овце, така че това не беше стопроцентова лъжа.

По пътя обратно Мод отново държеше ръката на Етел, този път от щастие, а Роберт и Валтер си говориха развеселени на немски. Стигнаха до хотел „Хайд”. Когато се качиха в стаята на младоженците, булката ахна.

Съпругът й беше наел най-добрия апартамент и го беше напълнил с цветя. Имаше поне сто рози. Очите й се насълзиха, а Етел само гледаше възхитена.

— Да се настаняваме! — весело подвикна Валтер.

Докато двете жени се любуваха на стаята, Роберт пристигна с келнер и бутилка шампанско на поднос. Когато чашите на всички бяха пълни, кумът вдигна своята.

— За жената, така променила сериозния ми батко Валтер! За булката! — Всъщност Валтер и Роберт бяха на една възраст, но Роберт не пропускаше да отбележи, че братовчед му се държи сякаш е с десет години по-възрастен, отколкото беше в действителност.

След това думата взе Етел:

— Лейди Мод е различна от всяка друга жена. Още откак я видях, си рекох — тази жена ще има проблем. — „Какво?” — учуди се Мод. Етел продължи: - Твърде е сериозна, за да привлича мъже. Плаши ги с интелекта си и политическия си реализъм. Още в началото осъзнах, че ще е нужен специален мъж, за да я спечели. За младоженеца!

Отпиха и Етел хвана Роберт под ръка.

— Сега можеш да ме заведеш на вечеря, Роберт.

Валтер изглеждаше изненадан.

— Предположих, че всички ще вечеряме заедно.

Етел вдигна вежди.

— Не бъди глупав, човече — и повлече Роберт към вратата.

— Лека нощ — пожела им той, леко объркан, макар че беше само шест привечер.

Мод се засмя на досетливостта на Етел и каза:

— Сега, спалнята.

— Би ли предпочела да се съблечеш насаме? — попита я Валтер с леко притеснение.

— Всъщност не. А ти би ли искал да гледаш?

Той преглътна с усилие и когато заговори, гласът му звучеше сипкаво:

— Да, моля.

Задържа вратата на спалнята, докато жена му влезе. Мод се попритесни, въпреки дързостта си само преди миг. Не приличаше на някои модели в музеите — в сравнение с тях гърдите й бяха малки, а ханшът — широк. Ами ако Валтер я помислеше за грозна?

Прогони мисълта. Всички го правеха, в крайна сметка. Със сигурност не беше толкова по-различна.

Свали чорапите си и шапката. Сега оставаше съществената част от облеклото. Валтер беше спрял да си развързва вратовръзката. Тя припряно съблече роклята си и остана само по бельо.

— Толкова си прекрасна — с приглушен глас промълви съпругът й.

Тя се усмихна. Валтер винаги казваше правилните неща. Той безмълвно я доближи, прегърна я, започна да я целува. Мод усещаше всяко докосване по ухото, по врата, всяка целувка с изключителна яснота и чувственост.

— Да легнем — предложи той.

— Не. — Тя отстъпи от него. Свали ризата си, свали и сутиена си. Почти предизвикателно се взря в очите му, за да долови и най-малкия знак за критичност.

Той само каза:

— Прекрасни са, може ли да ги целуна?

— Можеш да правиш каквото си поискаш — промълви тя и се почувства палава.

Когато устните му допряха зърната й, те настръхнаха като от студ. Мод почувства внезапната нужда да направи същото и с неговите и се зачуди дали той няма да го помисли за странно.

— Свали си и твоите дрехи — предложи тя. След няколко секунди Валтер също остана само по бельо. С изненада Мод забеляза лека руменина по бузите му. — Аз ще съм първа.

Тя развърза връзките на кюлотите си и ги свали. Когато се изправи, видя, че и той е гол и с лек шок забеляза, че пенисът му стърчи измежду краката му. Спомни си как го беше галила в операта и сега й се дощя да го докосне отново.

— Сега може ли да легнем? — попита той.

Звучеше толкова приличен, че Мод се засмя. Мъжът й помръкна.

— Обичам те! — каза тя и лицето му пак се проясни. Когато легнаха, тя повтори: — Обичам те! Колко бързо ще ти омръзне да го чуваш?

— Никога.

Вярваше му. След малко той я попита:

— Сега?

Тя кимна и разтвори крака и той се облегна на лакти върху нея. Мод имаше чувството, че ще се пръсне от вълнение. Валтер се наклони на една страна, посегна с ръка между краката й и тя почувства първо пръстите му, след това нещо по-голямо. Той тласна и внезапно тя почувства болка. Извика.