Кен Фоллетт - Зимата на света

Били гордо съобщи на Лойд:

— Това е самоходен екскаватор „Мониган“. Загребва по шест тона пръст наведнъж. Филмовата камера снимаше как чудовищната машина гази по алеята. Само едно не харесваше Лойд в Лейбъристката партия. У мнозина социалисти имаше някаква жилка пуритански авторитаризъм. Дядо му я имаше. Чичо му Били също. Сетивните наслади ги караха да се чувстват неудобно. Жертвата и себеотрицанието им прилягаха повече. Те смятаха, че пленителната красота на тези градини е маловажна. И грешаха. Етел не беше като баща си и брат си. Лойд също. Може би тази сухарска жилка в рода вече беше пресъхнала. Надяваше се на това. Фиц стоеше на настланата с розови камъчета алея, а багеристът насочваше грамадната машина към мястото. — Министърът на въгледобива ви е казал, че когато мината се изчерпи, градините ще бъдат подложени на програма за ефективно възстановяване, както той се изразява. А аз ви казвам, че това обещание не означава нищо. Нужни бяха повече от сто години на дядо ми, на баща ми и на мен, за да могат градините да достигнат днешната си красота и хармония. За възстановяването им ще трябват още сто години. Стрелата на екскаватора беше поставена под ъгъл от четиридесет и пет градуса над храстите и цветните лехи. Кофата беше над игрището за крокет. Чакането беше доста дълго. Хората се смълчаха. Били рече на висок глас:

— Почвайте го, за Бога.

Един от инженерите с каски наду свирка.

Кофата шумно се стовари върху земята. Стоманените й зъби захапаха равната зелена морава. Стоманеното въже на стрелата се натегна, разни механизми заскърцаха и кофата започна да се движи назад. Изкопа леха с едри жълти слънчогледи, розовата градина, миртовите храсти, малките диви кестени и една магнолия. Към края на пътуването си беше пълна е пръст, цветове и растения. После се вдигна на двадесет фута и част от тях почна да се ръси по земята. Стрелата тръгна настрани. Лойд видя, че е по-висока от къщата. Помисли, че кофата ще строши прозорците на горния етаж, но операторът беше умел и спря навреме. Стоманеното въже се поотпусна, кофата се наклони и шест тона от градината се изсипаха на няколко стъпки от входа на дома. Кофата се върна в първоначалното положение и целият процес се повтори.

Лойд видя, че Фиц плаче.

В началото на 1947 година изглеждаше напълно възможно цяла Европа да стане комунистическа. Володя не знаеше на какво да се надява — дали на пълната победа на комунизма, или на обратното. Червената армия господстваше в Източна Европа, а комунистическите партии печелеха изборите в Западна Европа. Комунистите си бяха завоювали уважение заради съпротивата срещу нацизма. На първите следвоенни избори във Франция за тях гласуваха пет милиона граждани и така Комунистическата партия стана най-популярната в страната. В Италия коалицията между комунисти и социалисти спечели четиридесет процента от гласовете. В Чехословакия само комунистите взеха тридесет и осем процента и оглавиха демократично избраното правителство. В Австрия и Германия, където гласоподавателите бяха грабени и насилвани от Червената армия, нещата стояха по-иначе. На местните избори в Берлин социалдемократите спечелиха шестдесет и три от сто и тридесет места, а комунистите — едва двадесет и шест. Ала Германия беше разрушена и гладна и в Кремъл се надяваха, че хората ще се обърнат към комунизма от отчаяние, точно както се бяха обърнали към нацизма сред Депресията. Голямото разочарование дойде от Британия. На следвоенните избори в парламента влезе само един комунист. А лейбъристкото правителство даваше всичко, което комунизмът обещаваше — богатство, безплатно здравеопазване, всеобщо образование и дори петдневна работна седмица за миньорите. Ала в останалите европейски държави капитализмът не успяваше да измъкне хората от следвоенната депресия. „Пък и времето е на страната на Сталин“, мислеше си Володя, докато гледаше как снегът се трупа на все по-дебели пластове по приличните на луковици черковни кубета. Зимата на четиридесет и шеста — четиридесет и седма в Европа беше най-студената през последните над сто години. В Сен Тропе падна сняг. Британските пътища и железници станаха непроходими и промишленото производство секна — а това не беше ставало дори през войната. Във Франция хранителните дажби бяха по-малки от военновременните. Организацията на обединените нации изчисли, че над сто милиона европейци живеят с по хиляда и петстотин калории на ден — количеството, при което организмът започва да страда от недохранване. Докато моторите на производството се въртяха все по-бавно и по-бавно, хората добиха усещането, че няма какво да губят и революцията взе да изглежда единствен изход. Направеше ли Съветският съюз свое ядрено оръжие, никоя страна нямаше да може да се изпречи на пътя му.