Кен Фоллетт - Зимата на света

Предпочете да не взима лентата от апарата на Уди.

Една безобидна улична сцена не си струваше разправиите.

На другия ден, на конференцията, американският държавен секретар Джордж Маршал предложи четирите страни-съюзници да премахнат отделните сектори в Германия и да обединят страната, за да може тя отново да се превърне в туптящото стопанско сърце на Европа — да може да добива полезни изкопаеми, да поднови промишлеността, да купува и да продава. А това беше последното нещо, което Съветският съюз би искал да се случи. Молотов отказа да обсъжда въпроса за обединението, докато не се уредят репарациите.

Конференцията попадна в задънена улица.

Точно това беше желанието на Сталин.

„Светът на международната дипломация е малък“, разсъждаваше Грег Пешков. Един от младите сътрудници в британската делегация на Московската конференция беше Лойд Уилямс. Той беше женен за Дейзи, полусестра на Грег. В началото Грег не хареса вида на Лойд, който се обличаше като префърцунен английски джентълмен, обаче човекът се оказа приличен. — Молотов е противен тип — заяви Лойд, докато двамата пиеха водка-мартини в бара на хотел „Москва“.

— И какво ще правим с него?

— Не знам, обаче Британия не може да живее повече с тези отлагания. Окупацията на Германия е разход, който не можем да си позволим, а тежката зима превърна този проблем в истинска криза. — Знаеш ли какво — подхвана Грег, който по-скоро размишляваше гласно. — Ако Съветите не играят, ние би трябвало да продължим и без тях.

— Как можем да го направим?

Грег започна да изброява на пръсти.

— Какво искаме ние? Искаме да обединим Германия и да проведем избори.

— И ние.

— Искаме да премахнем обезценената райхсмарка и да въведем нова валута, за да могат германците да почнат отново да работят.

— Да.

— И освен това искаме да спасим страната от комунизма.

— Такава е и британската политика.

— Не можем да свършим изброеното на изток, защото Съветите няма да се съгласят. Следователно могат да вървят по дяволите. Ние контролираме три четвърти от Германия — да го направим в нашата зона и да оставим източната част на страната да се затрие.

Лойд се умисли.

— Обсъждал ли си това с твоя началник?

— Не, за Бога. Просто разсъждавам на глас. Слушай какво. Защо пък да не го направим?

— Ще предложа това на Ърни Бевин.

— А аз ще говоря с Джордж Маршал — рече Грег и отпи. — Водката е единственото, което руснаците правят като хората. Е, как е сестра ми?

— Чака второто ни дете.

— Каква е Дейзи като майка?

— Сигурно предполагаш, че е ужасна — отвърна през смях Лойд.

Грег сви рамене.

— Никога не съм я виждал като домакиня.

— Тя е търпелива, спокойна и организирана.

— И не е наела шест бавачки?

— Само една, за да може да излиза с мен вечер. Обикновено ходим на политически срещи.

— Охо, променила се е.

— Не напълно. Все още обича партита. Ами ти? Още ли не си женен? — Има едно момиче, Нели Фордъм. Намеренията ми са доста сериозни. Предполагам, знаеш, че имам кръщелник. — Да — отговори Лойд. Дейзи ми разказа всичко за него. Джорджи. Лойд изглеждаше леко смутен и Грег заключи, че той знае, че Джорджи всъщност му е син.

— Много съм привързан към него.

— Това е чудесно.

Към бара приближи един от членовете на руската делегация. Грег забеляза нещо познато у него. Мъжът беше на тридесетина години, хубав, въпреки войнишката подстрижка. Сините му очи гледаха малко заплашително. Кимна дружелюбно и Грег попита: — Срещали ли сме се преди? — Възможно е. Учих в Германия, в Берлинската мъжка гимназия. Грег поклати глава.

— А да сте идвали в Щатите?

— Не.

Лойд се обади:

— Това е Володя Пешков, за когото ти говорих.

Грег се представи и додаде:

— Може да имаме нещо общо. Баща ми, Лев Пешков, е емигрирал през четиринадесета година и е оставил тук бременната си приятелка, която после се е омъжила за брат му Григорий. Възможно ли е с Вас да сме полубратя?

Държанието на Володя се промени мигновено.

— Категорично не — отсече той. — Извинете ме.

Тръгна си от бара, без да купи питие.

— Малко внезапно — рече Грег.

— Така си е.

— Видя ми се шокиран.

— Сигурно заради нещо, което ти му каза.

„Не може да е вярно“, повтаряше си Володя.

Грег твърдеше, че Григорий се оженил за момиче, което вече било бременно от Лев. Ако това беше истина, то мъжът, когото Володя цял живот приемаше да свой баща, всъщност е негов чичо. Може би ставаше дума за някакво съвпадение. Или пък американецът просто искаше да го притесни.