Кен Фоллетт - Зимата на света

— Веднага.

— Обаче не казвай никому. Не искаме Съветите да надушат. Ще ни обвинят, че заговорничим срещу тях. И ще са прави. Срещнаха се на другия ден, на „Спасопесковски площад“, номер десет. Там се намираше резиденцията на американския посланик, екстравагантна постройка в неокласически стил, построена преди революцията. Маршал беше висок и стегнат, истински войник, Бевин пък беше закръглен и късоглед, а от ъгълчето на устата му често висеше цигара. Ала се разбраха веднага. И двамата говореха прямо. Веднъж самият Сталин обвини Бевин, че говори неприлично — външният министър много се гордееше с това. Под цветните тавани и канделабрите Бевин и Маршал се заеха със задачата да съживят Германия без помощта на Съветския съюз. Бързо постигнаха съгласие по основните въпроси: новата валута; обединението на американската, британската и — по възможност — френската зони; демилитаризацията на Западна Германия; избори и нов трансатлантически военен съюз. После Бевин откровено заяви: — Нали знаете, че нито едно от тези неща няма да се получи?

Маршал се сепна и отговори остро:

— При това положение не разбирам защо ги обсъждаме. — Европа е на дъното. Планът ни ще се провали, ако хората гладуват. Най-добрата защита срещу комунизма е богатството. Сталин знае това и по тази причина иска Германия да остане бедна.

— Съгласен съм.

— Което означава, че ние трябва да възстановяваме. Но не можем да го правим с голи ръце. Трябват ни трактори, стругове, екскаватори, камиони — все неща, които не можем да си позволим.

Маршал разбра накъде бие.

— Американците не желаят да дават повече на европейците. — И с основание. Но трябва да има някакъв начин да сте в състояние да ни заемете парите, с които да купим от вас техниката.

Последва мълчание.

Маршал не обичаше празните приказки, обаче мълчанието се проточи дълго дори и по неговите стандарти.

После най-сетне проговори:

— Това има смисъл. Ще видя какво мога да направя.

Конференцията продължи шест седмици и когато всички се разотидоха, нищо не беше решено.

Ева Уилямс беше на една годинка, когато започнаха да й покарват кътните зъбки. Останалите пробиха доста лесно, но тези й причиняваха болки. Лойд и Дейзи не можеха да направят кой знае какво, за да я облекчат. Ева страдаше, не можеше да спи и не оставяше и родителите си да спят, затова страдаха и те. Дейзи имаше много пари, обаче семейството живееше без излишна показност. Купиха приятна къщичка в Хокстън, където съседи им бяха един бакалин и един строител. Взеха си и малка кола — нов Морис осем , който вдигаше почти шестдесет мили в час. Дейзи продължаваше да носи красиви рокли, обаче Лойд имаше само три костюма — един вечерен, един раиран за Камарата на представителите и един от туид за уикендите, когато работеше в своя избирателен район. Една вечер Лойд, вече по пижама, опитваше да приспи малката Ева и прелистваше списанието Лайф . Забеляза една изумителна фотография от Москва. На нея се виждаше жена, забрадена с шал; палтото й беше вързано с връв като колет; старческото й лице беше набраздено с дълбоки бръчки. Жената ринеше сняг на улицата. Светлината падаше върху нея така, че старицата изглеждаше някак извън времето — сякаш беше там от хиляда години. Лойд потърси името на фотографа — оказа се Уди Дюър, с когото се бяха срещнали на конференцията. Телефонът иззвъня. Лойд вдигна и чу гласа на Ърни Бевин. — Пусни радиото. Маршал е произнесъл реч — каза министърът и затвори, без да дочака отговор. Лойд слезе в дневната с Ева на ръце. Включи радиото. Предаването се наричаше Американски коментар . Вашингтонският кореспондент на БиБиСи — Ленърд Миъл предаваше от университета Харвард в Кембридж, Масачузетс. — Държавният секретар каза на харвардските възпитаници, че възстановяването на Европа ще отнеме повече време и усилия, отколкото са смятали първоначално — разказваше Миъл. Лойд развълнувано си рече, че това звучи обещаващо. — Тихо, Еви, моля те — обърна се той към детето и като по чудо тя млъкна.

После Лойд чу дълбокия и разумен глас на Маршал.

— Нуждите на Европа през следващите три или четири години от вносни — главно от Америка — храни и други стоки от първа необходимост са толкова по-големи от сегашната й възможност да плаща, че тя трябва да получи съществена допълнителна помощ… или ще се изправи пред изключително тежко икономическо, социално и политическо разстройство. Лойд настръхна. Бевин беше помолил именно за „съществена допълнителна помощ“. — Лекарството е в разкъсването на омагьосания кръг и възстановяването на вярата на европейците в тяхната бъдеща икономика — говореше Маршал. — Съединените щати ще направят всичко по силите си да подкрепят оздравяването на икономиката в целия свят. — Той го направи! — победоносно съобщи Лойд на неразбиращата Ева. — Каза на Америка, че трябва да ни помогне! Но с колко? И как? Кога?