Кен Фоллетт - Зимата на света

— Планът Маршал е империалистическа измама!

— Да. И се опасявам, че върши работа. Нашите военновременни съюзници сега създават антисъветски блок. — Трябва да се справим по съответния начин с всички, които пречат на победоносния марш на комунизма.

— Така е.

Удивително беше постоянството, с което хора като Иля правеха погрешни политически преценки.

— А аз вече трябва да си лягам.

Беше едва десет вечерта, но и Володя се прибра в стаята си. Лежеше буден и мислеше за Зоя и Костя; искаше му се да може да ги целуне за лека нощ. После мислите му се насочиха към неговата мисия. Два дни по-рано се беше срещнал с Ян Масарик, символа на чешката независимост, на официална церемония на гроба на неговия баща — Томаш Масарик, основателят и първият президент на Чехословакия. Тогава вторият Масарик, в палто с кожена яка и гологлав под снега, изглеждаше сломен и потиснат. Володя допускаше, че може да се постигне някакъв компромис, ако на Масарик бъде разрешено да запази поста си на външен министър. Така вътрешните работи на Чехословакия щяха да са изцяло в комунистически ръце, обаче страната щеше да има неутрална — или поне слабо антиамериканска — външна политика. Масарик притежаваше и дипломатическите умения, и доверието на другите страни и можеше да върви по опънатото въже. Володя реши да предложи тази идея на Лемитов на другия ден. Спа неспокойно и се събуди в шест. Нещо го беше разтревожило несъзнателно. Нещо от снощния разговор с Иля. Володя си припомни казаното. Под хора, „които пречат на победоносния марш на комунизма“ Дворкин имаше предвид Масарик. А когато някой като него каже „да се справим по съответния начин“, това винаги означава убийство. Освен това Иля си беше легнал рано, тоест щеше да се залови за работа рано сутринта. „Какъв глупак съм“, рече си Володя. Все пак може и да не беше закъснял. Облече се набързо и сложи тежко палто, шапка и шал. Пред хотела нямаше таксита — беше прекалено рано. Можеше да повика кола от своите, обаче щеше да отнеме поне час да събудят шофьор и той да докара колата. Володя тръгна пеш. Дворецът Чернин беше само на една-две мили. Тръгна на запад от красивия център на града, прекоси Карловия мост и забърза нагоре към двореца. Масарик не го очакваше, а и като външен министър не беше длъжен да приема някакъв полковник от Червената армия. Но Володя вярваше, че Масарик ще прояви любопитство и ще се срещне с него. Крачеше бързо през снега и стигна до двореца в седем без петнадесет. Сградата беше огромна, в бароков стил и с внушителна редица коринтски полуколони на трите горни етажа. Володя с изненада установи, че охраната е рехава. Караулът му показа входа. Володя безпрепятствено мина през пищно декорираното фоайе. Оттам се излизаше във вътрешен двор. Володя надникна през един прозорец и зърна нещо, което му заприлича на заспал в снега мъж. Сигурно някой се беше строполил там пиян и имаше опасност да премръзне до смърт.

Володя откри, че вратата към двора е отворена.

Притича през четириъгълното пространство. Мъж в синя копринена пижама лежеше по лице на земята. Не беше покрит със сняг, значи беше тук отскоро. Володя коленичи до него. Човекът беше съвършено неподвижен и като че не дишаше. Володя вдигна поглед. Към двора гледаха редици еднакви прозорци, прилични на строени войници. Всички бяха здраво затворени заради студа. Само един — високо над мъжа със синята пижама — зееше широко отворен.

Сякаш някой бе изхвърлен от него.

Володя извъртя главата на мъжа и се взря в лицето му. Това беше Ян Масарик.

Три дни след това във Вашингтон началникщабовете на армията представиха на президента Труман спешен военен план за спирането на евентуална съветска инвазия в Западна Европа. Опасността от Трета световна война беше горещо обсъждана в пресата тема. — Та ние току-що спечелихме войната — рече Джаки Джейкс на Грег. — Откъде накъде ни предстои нова?

— И аз това се питам.

Двамата седяха на пейка в парка, докато Грег си отдъхне от играта на топка с Джорджи.

— Радвам се, че Джорджи е малък за армията.

— И аз се радвам.

Джаки и Грег се загледаха в сина си, който разговаряше с някакво русо момиченце на неговата възраст. Връзките на кецовете му бяха развързани и ризата му беше измъкната от панталоните. Джорджи беше на дванадесет години и растеше бързо. Над горната му устна се беше появил нежен черен мъх. Изглеждаше поне три инча по-висок от миналата седмица. — Изтегляме войските си от Европа възможно най-бързо — каза Грег. — Британците и французите също изтеглят своите от Германия. Обаче Червената армия стои на място. Резултат: сега те имат три пъти повече войници в Германия от нас.