Кен Фоллетт - Зимата на света

Както и да е, Володя беше потресен.

Върна се у дома в обичайното време. Двамата със Зоя се издигаха бързо и получиха апартамент в луксозния правителствен блок, където живееха и родителите на Володя. Григорий и Катерина отидоха у сина си в часа за вечеря на Костя, както правеха почти всяка вечер. Катерина къпеше внука си, а после Григорий му пееше и му разказваше приказки. Костя беше на девет месеца и още не можеше да говори, но видимо харесваше приказките за приспиване. Цяла вечер Володя вършеше обичайните неща в някакъв унес. Опита да се държи нормално, обаче установи, че едва може да продума на родителите си. Не вярваше на казаното от Грег, ала и не преставаше да мисли за него. Когато Костя заспа и баба му и дядо му се приготвиха да се прибират, Григорий попита Володя:

— Какво, да нямам брадавица на носа?

— Не.

— Защо тогава ме зяпаш така цяла вечер?

Володя реши да каже истината.

— Запознах се с един човек. Грег Пешков, от американската делегация. Той мисли, че сме роднини. — Напълно е възможно — отвърна Григорий с небрежен тон, като че това беше дреболия. Но Володя видя как шията му се зачервява, което у него винаги беше признак на скрити страсти. — За последен път срещнах брат си през деветнадесета година. Оттогава нямам вести от него. — Бащата на Грег се казва Лев. И този Лев имал брат на име Григорий.

— Значи Грег е твой братовчед.

— Той каза, че ми е брат.

Григорий почервеня още повече и се умълча.

— Как е възможно? — намеси се Зоя.

Володя обясни:

— Според американския Пешков, Лев оставил в Ленинград бременната си приятелка, която се омъжила за брат му.

— Невероятно! — възкликна Григорий.

Володя погледна Катерина.

— Ти нищо не казваш, майко.

Настана продължителна тишина. Тя сама по себе си беше показателна. Какво толкова му мислеха, щом историята на Грег не беше истина? Някакво особено усещане за студ плъзна върху Володя.

Най-сетне Катерина заговори:

— Аз бях лекомислено момиче. Не бях разумна като твоята жена — въздъхна дълбоко и продължи: — Григорий Пешков се влюби в мен почти от пръв поглед, бедният глупчо.

Тя се усмихна нежно на мъжа си.

— Обаче брат му, Лев, се носеше хубаво, пушеше цигарки, имаше пари за водка, приятелите му бяха все разбойници. Аз бях по-голяма глупачка от Григорий. Харесвах Лев повече.

Володя потресен попита:

— Значи е вярно?

Част от него отчаяно се надяваше Катерина да отрече. — Лев постъпи така, както постъпват мъжете като него. Когато забременях, той ме изостави. — Лев е моят баща — промълви Володя и погледна Григорий. — А ти си ми само чичо! Имаше чувството, че ще се сгромоляса. Земята под нозете му се размести. Като че имаше земетресение. Зоя се изправи зад стола му и положи ръка върху рамото му, за да го успокои или за да го удържи.

Катерина продължи да говори:

— И тогава Григорий постъпи така, както постъпват другите мъже. Погрижи се за мен. Обичаше ме, ожени се за мен, работи за мен и за моите деца.

Седна на дивана до мъжа си и го хвана за ръка.

— Аз не го исках. И със сигурност не го заслужавах, ала Бог ми го изпрати.

Григорий проговори:

— Боях се от този ден. Още откакто ти се роди, заживях в страх от този ден. — Тогава защо пазихте тази тайна? — попита Володя. — Защо не ми казахте истината?

Григорий задавено отговори:

— Не можех да се насиля да ти кажа, че не съм твой баща. Толкова много те обичах. — Нека ти кажа нещо, сине. Чуй ме сега и не ме е грижа дали някога отново ще ме слушаш. Обаче чуй това. Забрави онзи чужд човек в Америка, който някога си е съблазнил едно глупаво момиче. Погледни сега този човек, който седи пред тебе със сълзи на очи. Сърцето на Володя се сви от умолителното изражение на Григорий. — Този човек те хранеше и те обличаше, и те обичаше неизменно в продължение на тридесет години.

Ако думата „баща“ означава нещо, то това е твоят баща.

— Да. Знам — отговори Володя.

Лойд Уилямс се разбираше добре с Ърни Бевин.

Въпреки възрастовата разлика, двамата имаха много общо. По време на четиридневното пътуване с влак през затрупаната от сняг Европа, Лойд довери на Бевин, че и той като него е незаконнороден син на домашна прислужница. Освен това двамата мъже бяха пламенни противници на комунистите — Лойд заради натрупания в Испания опит, а Бевин — заради тактиката на комунистите в профсъюзното движение.

— Комунистите са роби за Кремъл, а за всички останали са тирани — заяви Бевин и Лойд отлично разбра какво имаше предвид. Той така и не разви по-топло отношение към Грег Пешков, който винаги изглеждаше, сякаш се е облякъл под тревога: разкопчани ръкави на ризата, обърната яка на сакото, развързани обувки. Беше проницателен човек и Лойд се мъчеше да го хареса, обаче долавяше, че под чаровното му държание се крие безмилостна сърцевина. Дейзи му беше обяснила, че баща им Лев е гангстер и Лойд предполагаше, че Грег има същите инстинкти. Все едно. Бевин подскочи, като чу идеята на Грег за Германия. — Как мислиш, дали е говорил от името на Джордж Маршал? — попита дебелият министър с характерния си западноанглийски акцент. — Той каза не — отвърна Лойд. — Мислите ли, че такъв план ще заработи? — Мисля, че това е най-добрата идея, която чух за тези проклети три седмици в проклетата Москва. Ако е сериозен, уредете неофициален обяд. Само Маршал и този момък, ти и аз.