Кен Фоллетт - Зимата на света

Фиц помръкна още повече.

— Вече е съвсем невероятно някога да стана външен министър — отвърна той и тръгна към вратата. — И никак няма да ми е приятно ако тази велика държавна служба бъде оглавена от моето болшевишко копеле.

След което излезе.

Етел избухна в сълзи.

Дейзи прегърна Лойд с думите:

— Толкова съжалявам!

— Не се тревожи. Не съм нито шокиран, нито разочарован. Това не беше вярно, обаче Лойд не искаше да изглежда жалък. — Той отдавна се е отказал от мен. Щастлив съм, че има много други хора, които ме обичат — додаде Лойд и погледна съпругата си с обожание. — Сбърках — обади се през сълзи Етел. — Не трябваше да го моля да идва тук. Трябваше да знам, че срещата ще свърши зле.

— Нищо — отговори Дейзи. — Имам добри новини.

— Какви са? — полюбопитства Лойд с усмивка. Дейзи погледна Етел и я попита:

— Готова ли си?

— Май да.

— Хайде! Казвай.

— Ще имаме дете — рече Дейзи.

Това лято Ерик се върна у дома полумъртъв. Беше се заразил с туберкулоза в съветския трудов лагер и го бяха освободили, щом отслабна дотам, че да не може да работи. Цели седмици почти не беше спал, пътуваше с товарни влакове и от време на време се примолваше някой шофьор на камион да го вземе. Пристигна в къщата на фон Улрихови бос и мръсен. Лицето му беше толкова изпито, че приличаше на череп. Ала не умря. Дали беше заради хората, които го обичаха, или заради по-топлото време, когато зимата отстъпи на пролетта, или пък просто задето си отдъхна, но Ерик кашляше по-малко и събра достатъчно сили да свърши някои работи в къщата. Закова дъски на счупените прозорци, оправи покрива и отпуши тръбите. За щастие в началото на годината Фрида Франк попадна на златна възможност. Лудвиг Франк загина при въздушно нападение, което разруши фабриката му. След това известно време Фрида и майка й бяха в същото окаяно положение като всички берлинчани. Но Фрида намери работа като медицинска сестра в американската зона и не след дълго обясни на Карла, че групичка американски лекари са я помолили да продава на черния пазар остатъците от техните храни и цигари срещу част от печалбата. И оттогава Фрида се появяваше у фон Улрихови веднъж седмично с кошница провизии: топли дрехи, свещи, батерии за фенерчета, кибрит, сапун и храна — бекон, шоколад, ябълки, ориз, компот от праскови. Мод делеше храната на порции и даваше на Карла двойно. Карла се съгласи без колебание. Не заради себе си, а за да може да кърми малкия Валтер. Без незаконно получените от Фрида стоки, детето нямаше да оцелее. Валтер се променяше бързо. Тъмната косичка, с която се роди, опада и на нейно място покара нежен рус мъх. На шест месеца вече имаше прекрасни зелени очи като баба си Мод. Когато личицето му се пооформи, Карла забеляза, че всъщност очите му са теснички и се зачуди дали няма някаква сибирска жилка. Не помнеше лицата на всички насилници — през повечето време не ги гледаше. Вече не ги мразеше. Странно, но тя беше толкова щастлива с малкия Валтер, че не можеше да се принуди да съжалява за случилото се. Ребека беше като омагьосана от бебето. Вече бе почти на петнадесет години и у нея се зараждаха майчински инстинкти. Тя с удоволствие помагаше на Карла да къпе и да преоблича малкия. Непрестанно играеше с него и той гукаше от задоволство, щом я зърнеше. Когато Ерик укрепна достатъчно, постъпи в Комунистическата партия. Карла беше потресена. Как можеше брат й да направи това след всичко, което му беше причинила съветската армия? Ала скоро установи, че той говори за комунизма по същия начин, по който говореше за нацизма десетина години по-рано. Оставаше й само да се надява, че новата му заблуда няма да трае толкова дълго. Съюзниците държаха в Германия отново да се установи демокрация. Затова към края на 1946 година в Берлин бяха насрочени местни избори. Карла вярваше, че градът ще се върне към нормалния си живот едва след като жителите му вземат нещата в свои ръце, затова реши да участва на изборите в листата на социалдемократическата партия. Ала берлинчани бързо установиха, че съветските окупатори имат прелюбопитно разбиране за демокрацията. Съветският съюз беше шокиран от изборните резултати в Австрия през ноември предходната година. Австрийските комунисти очакваха да получат равен брой гласове със социалистите, но се оказа, че печелят само пет места в парламента от общо сто шестдесет и пет. Като че ли гласоподавателите отхвърляха комунизма заради жестокостите на Червената армия. В Кремъл не бяха свикнали с реални избори и не очакваха такъв резултат. За да не се случи същото и в Германия, съветските окупатори предложиха сливане на Комунистическата и Социалдемократическата партия в така наречения „единен фронт“. Въпреки тежкия натиск, социалдемократите отказаха. Съветските власти започнаха да арестуват социалдемократите в Източна Германия така, както бяха постъпили и нацистите през 1933 година. Тук сливането на двете партии стана принудително. Но изборите в Берлин бяха под контрола на всички съюзници и в града социалдемократите оцеляха. Когато времето поомекна, Карла вече можеше също да чака на опашка за храна. Носеше бебето, повито в калъфка за възглавница, понеже нямаше дрешки за него. Една сутрин чакаше реда си да вземе картофи, на няколко преки от дома, когато забеляза с изненада как на улицата спира един американски джип. На седалката до шофьора седеше Фрида. Шофираше някакъв плешив мъж на средна възраст. Той я целуна в устата за довиждане и Фрида изскочи от колата. Беше със синя рокля без ръкави и с нови обувки. Бързо закрачи по улицата към дома на фон Улрихови, понесла обичайната си кошничка с продукти. Карла в миг разбра всичко. Фрида не търгуваше на черната борса и изобщо нямаше никакъв лекарски синдикат. Тя беше платена любовница на американски офицер. Това не беше необичайно. Хиляди хубави германски момичета бяха изправени пред избора да гледат как семействата им гладуват или да спят с някой щедър офицер. Французойките правеха същото по време на германската окупация; офицерските съпруги в Германия горчиво се оплакваха от това. Въпреки всичко, Карла беше потресена. Вярваше, че Фрида обича Хайнрих. Двамата планираха да се оженят веднага щом животът стане що-годе нормален. Сърцето на Карла се сви. Стигна до началото на опашката, купи своята дажба картофи и забърза към дома. Откри Фрида в салона на втория етаж. Ерик беше почистил помещението и беше облепил прозорците с вестници — най-близкото до стъкло, което можеха да си позволят. Завесите отдавна се ползваха вместо спално бельо, обаче повечето от столовете бяха оцелели. Тапицерията им беше избеляла и износена. По чудо и пианото беше запазено. Един съветски офицер го откри и заяви, че ще се върне на другия ден и ще го изнесе с кран през прозореца, но това така и не се случи. Фрида веднага взе Валтер от ръцете на Карла и почна да му пее. „А, В, С, die Katze lief im Schnee“ . Карла беше установила, че Ребека и Фрида, които още нямаха свои деца, не можеха да се наситят на малкия Валтер. Докато Мод и Ада го обожаваха, но се държаха с него отривисто и практично. Фрида отвори капака на пианото и даде на детето да чука по клавишите, докато тя му пее. На инструмента не беше свирено от години — Мод не го докосна след смъртта на последния си ученик, Йоахим Кох.