Робин Янг - Бунт

— Е, и? — настоя Едуард.

— Не пожела да говори за това, нито за нея.

— Но не го отрече, така ли?

— Не. Обаче не го и призна. — Робърт се изправи и пъхна меча в ножницата, която висеше на колана му. Щеше да го почисти както трябва по-късно. — Предполагам, че така и не си говорил с татко, нали?

— Не ми се искаше да ме бият с камшик. Напоследък татко бързо се гневи. Миналата седмица напердаши Нийл с колана си. Преди няколко месеца имаше треска и мама обяснява с нея раздразнителността му. — Едуард презрително изсумтя.

— Обаче го чух доста пъти да крещи за Солсбъри, та знам, че докторът може да му сложи и сто пиявици, но настроението му пак няма да се оправи.

— Какво казваше? — наостри уши Робърт.

— Че не било правилно той да не участва в преговорите с крал Едуард. Че трябвало да е в Солсбъри заедно с дядо.

Робърт усети как го изпълва задоволство. Вярно е, че не беше присъствал на съвещанието на Съвета, по време на което беше подпечатан договорът от Солсбъри, но беше пътувал до града в свитата на дядо си и беше видял официалната делегация от Уестминстър да пристига за преговорите. След като кралицата роди мъртъв син, имаше опасност напрежението да се засили, но скоро сред това от Франция дойде новината, че крал Едуард призовава мъжете в кралството да се подчиняват на Съвета на регентите, докато инфанта Маргарет порасне и се възкачи на трона. Доволен от това решение, дядото на Робърт оттегли останалите си хора от Галоуей и заради доброто на кралството върна завзетите замъци на Балиол и на Комъните. След това обстановката се успокои. Много хора се съгласиха с нареждането на Едуард, а тези, които не бяха съгласни, не пожелаха да изложат на риск именията си в Англия, като откажат да изпълнят препоръките на краля. Когато Робърт беше отведен в дома на дядо си, в кралството отново се възцари спокойствие.

Миналата есен крал Едуард се завърна след три години, прекарани в Гаскония, и се свърза с регентите, за да обсъди преместването на младата Маргарет, която сега беше почти на седемнадесет години, от Норвегия в Шотландия. Лорд Джон Комън се опита да оглави шотландската делегация, която щеше да пътува за Англия за разговорите, но с помощта на Джеймс Стюарт за водач на групата беше избран лордът на Анандейл. Робърт беше пътувал на юг заедно с дядо си за един от най-важните съвети от десетилетия насам, на който беше постигнато съгласие Маргарет да пристигне в Шотландия до края на годината. Сега оставаше само да се уточнят подробностите на събранието, което трябваше да се състои скоро в град Бъргхам.

На Робърт не му се искаше баща му да бъде повикан за окончателните разговори, но като един от тринадесетте графове той не можеше да бъде пренебрегнат. Баща му обаче беше решен да не му позволи да не се съобразява с положението, до което се беше издигнал при дядо си. Ловът не се беше оказал толкова успешен, колкото беше очаквал. В стремежа си да се докаже беше действал безразсъдно, но сега, когато узна за ядовете на баща си, не се чувстваше чак толкова безсилен.

— Хайде — обърна се той към брат си, — ела да гледаме одирането.

Двамата братя се отправиха през дърветата към останалите от групата, където кучкарите вече се канеха да изкормят вълка. След като отстраняха стомаха, празнината щеше да бъде измита и напълнена със смес от овнешко и овесена каша. След това щяха да пуснат кучетата, за да се наядат до насита. Това щеше да бъде наградата им за успешния лов. Хората си подаваха едни на други мехове с вино и вече се бяха развеселили.

Робърт се отправи към дядо си. Мина покрай баща си с високо вдигната глава.

— Ще се оправи ли Скатах? — попита той и погледна кучката, която лижеше раните си.

— Тя е кораво момиче — отвърна след кратка пауза дядо му.

Робърт вдигна очи към него.

— Съжалявам, дядо — рече тихо той. — Трябваше да те изчакам.

Старият лорд само изсумтя.

Смъмрен, Робърт кимна и се отдалечи, за да се погрижи за коня си, който пасеше в храстите наблизо. Чу зад себе си гласа на дядо си:

— Но се обзалагам, че овчарите в Анандейл ще спят по-спокойно тази нощ.

Робърт пое юздите на коня и лицето му се озари в усмивка.

Яздеха по пътека, която водеше към малкия граничен град Бъргхам. Робърт се изправи на стремената, опитвайки се да зърне събиращите се тълпи. Дядо му беше начело на тяхната група заедно с граф Патрик от Дънбар, влиятелен богат аристократ, който беше участвал в разговорите в Търнбери преди четири години и в чието имение бяха отседнали през последните три нощи. Бащата на Робърт яздеше отзад с шестима рицари от Карик, а той и брат му оформяха ариергарда заедно с оръженосците и останалите членове на свитата. Отпред, на широко поле край една църква, бяха издигнати стотици шатри. От готварските гърнета се виеше дим, а мъжете стояха прави и разговаряха, докато слугите се грижеха за конете. Навсякъде наоколо цареше празнична атмосфера. Имаше дори група музиканти, които свиреха.