Робин Янг - Бунт

— Господарю! — поздрави Адам и ниско се поклони.

Бледите очи на краля се преместиха върху застаналия до вратата паж и той му каза:

— Остави ме.

Докато пажът излизаше от стаята, Адам забеляза сцената, нарисувана върху отсрещната стена. Тя не беше тук последния път, когато беше посетил тази стая. На нея също се виждаха рицари с изрисувани върху щитовете дракони, но този път те се бяха събрали около мъж, седнал на каменен трон, със златна диадема на главата. В едната ръка мъжът държеше меч с пречупено острие, а в другата — изящен златен жезъл. Под фреската беше поставен аналой със сложна дърворезба. Адам забеляза върху него книга с кожена подвързия. Дотогава не беше виждал книгата, но знаеше какво представлява.

— Очаквах да пристигнеш по-рано, сър Адам.

Адам погледна назад, когато гласът на Едуард го извади от мислите му.

— Кралицата роди по-късно, отколкото се очакваше, господарю.

— Да разбирам ли, че си свършил работата?

Тонът на Едуард, който обикновено беше много спокоен, сега беше рязък и напрегнат. Тревогата в очите на краля беше още по-необичайна за него. Беше се навел напред, поставил изпъстрените си с вени ръце върху масата.

— Бог свърши работата вместо нас. Детето беше мъртво в утробата на майката.

Едуард се изправи.

— Добре — каза след кратка пауза той. — Това е добре.

Седна в един стол с висока облегалка и погледът му моментално стана твърд и обвиняващ.

— Тази работа трябваше да бъде свършена преди месеци, още преди кралицата да забременее.

Адам усети, че го обзема гняв, макар да внимаваше да не го покаже. Заслужаваше Едуард да го похвали, а не да го укорява. Вярно, че забременяването на кралицата беше неочаквана пречка, но убийството на краля не беше лесна задача. Ако беше извършено от разстояние със стрела от арбалет в гърлото на краля, Адам би могъл да го направи много преди кралицата да зачене. Обаче Едуард беше настоявал смъртта да изглежда като резултат от нещастен случай и затова Адам трябваше да пътува на север до Шотландия в свитата на новата булка на Александър като безличен слуга сред многото други.

Неговото първоначално намерение да отрови краля моментално беше отпаднало. Не можеше да се приближи незабелязано до кухнята, а освен това Александър имаше хора, които опитваха всичко, което ядеше и пиеше. Всяка роля в кралския двор бе възложено на определени слуги и всички ревностно изпълняваха задълженията си. Изминаха доста седмици, докато Адам вземе решение, след като беше пътувал по криещия много опасности път между Единбург и Кингхорн. Дори и след като беше избрал мястото, мина доста време, докато планира самото действие. Трябваше да спечели доверието на кралицата и да чака подходящата възможност, която се появи най-накрая под формата на празненство. Кралят щеше да е пийнал и щеше да е лесно да бъде победен, ако се стигнеше до това, а пролетните приливи означаваха, че скалистата пътека щеше да бъде единственият възможен път. Нужно беше само да убеди младата кралица да го изпрати да повика краля в спалнята й и така несъзнателно щеше да реши участта му е примамливата уловка. Трябваше също да се погрижи най-способният слуга на краля да не може да го съпроводи и по този начин да остане да се справя само с глупака Брайс. Бурята беше благоприятно стечение на обстоятелствата, което Адам нямаше как да предвиди, а съвпадението с приказките за приближаващия Ден на Страшния съд до голяма степен му беше убягнало.

— Както и да е — рече Едуард, сваляйки очи от Адам, — работата е свършена.

Кралят порови из документите на масата и измъкна един от купчината. Адам забеляза голям печат в края. Беше го виждал и преди. Беше от папската курия в Рим.

— Имам разрешението на Негово светейшество — каза Едуард, като приглади с длан писмото. — Ще реша окончателно въпроса, когато се завърна в Англия. Сега имам по-належащи грижи. Крал Филип се мъчи по всякакъв начин да се меси в работите ми тук, в Гаскония. На младия ми братовчед не му харесва, че аз имам повече власт в херцогството, отколкото той. Мисля, че това го изнервя.

В очите на Едуард се забеляза задоволство при тези думи.

— Господарю, можете ли да си позволите да чакате толкова дълго? След смъртта на краля положението в Шотландия е много неспокойно. Кланът Брус се вдигна на оръжие срещу клана Балиол и обвини лорда на Галоуей, че заговорничи, за да вземе короната.

— Кланът Брус не ме безпокои. Граф Карик вече ми изпрати писмо и ме увери в подкрепата си за всяко решение, което ще взема за кралството в бъдеще. Ще направи това, което аз кажа. Що се отнася до останалите шотландски големци, ще им изпратя послания, в които ще наредя на всички да се подчиняват на управлението на Съвета на настойниците дотогава, докато дойде време детето да бъде доведено от Норвегия.