Робин Янг - Бунт

Робърт кимна на двамата братовчеди.

— Благодаря ви, че ми се притекохте на помощ. — Той погледна лорда. — Обаче ти имаш богато имение, сър Александър. Най-вероятно ще го загубиш, ако се присъединиш към мен.

— Страхувам се, че ще загубя имението си дори ако не остана с теб — отвърна Александър. — Крал Едуард разпределя кралството ни както сам намери за добре. Скоро във властта няма да остане нито един шотландец. — Той студено се усмихна. — Обаче ако бунтът на Уолъс победи, може всички да бъдем възнаградени, че сега сме избрали да застанем на негова страна. — Той погледна Кристофър.

Оръженосецът изтри кървящия си нос с опакото на ръката и кимна на Робърт.

— Аз съм с теб, сър Робърт, където и да решиш да отидеш.

Робърт не каза нищо, замислен за последствията от постъпката си, която го беше поставила на страната на бунтовниците. Отнасяше се предпазливо към Уилям Уолъс. От това, което беше научил, бунтовникът се биеше в името на пленения Джон Балиол, което не го правеше непременно негов съюзник. Тихият глас на Нес го извади от мислите му:

— Накъде ще тръгнем оттук, сър?

— Може би към Карик — каза Робърт след кратко мълчание. — Да — продължи той, вече по-уверено, — при моите хора. — Преди да го попитат още нещо, той продължи: — Искам да се върнете в лагера. Доведете тук останалите ми хора и дъщеря ми и вземете каквото можете от запасите ни.

— Разчитам на двама добри мъже — каза в отговор Александър. — И двамата са посветени за рицари. Те ще се присъединят към нас.

Робърт погледна надолу към езерото, където хората от войската му бяха започнали да се отдалечават. После срита Хънтър и се отправи към портите. Скочи от седлото, когато стигна оградата. Чу от другата страна да се говори на висок глас.

— Искам да говоря с лейди Дъглас! — провикна се той. Гласовете моментално стихнаха. — Сам съм. Войската ми си тръгва.

Портите на замъка Дъглас бавно се отвориха и Робърт се озова изправен пред редица въоръжени стражи. Сред тях беше една жена, хванала за раменете момчето, Джеймс. Предишните му подозрения, че тя е майка му лейди Дъглас, се оправдаха. Беше млада и красива, с големи кафяви очи като на брат й.

— Не разбирам, сър Робърт — каза с развълнуван глас тя. — Какви са намеренията ви?

— Хората ми няма да ви навредят, милейди, но трябва да напуснете това място. Баща ми изпълнява заповедите на крал Едуард и дори да не изпрати други мъже да заловят вас и сина ви, кралят със сигурност ще го стори. Той смята да използва вашия съпруг за назидание, за да се разубедят другите благородници и да не се присъединяват към Уолъс.

Тя кимна и каза:

— Джеймс има чичо в Париж.

— Мамо… — започна момчето, като гледаше ту нея, ту Робърт.

Тя обаче продължи:

— Там ще е в безопасност. На запад имам роднини, при които мога да отида.

— Трябва да заминете веднага щом можете, милейди — каза Робърт и се поклони.

Когато той се накани да си върви, лейди Дъглас излезе напред между мечовете на стражите.

— А вие, сър Робърт, къде ще отидете? Кралят сигурно ще ви накаже за това.

Той се обърна.

— Засега отивам в Карик.

— Трябва да потърсите брат ми.

— Лорд-стюарда ли? — попита Робърт. Знаеше, че Джеймс Стюарт беше останал в Шотландия, след като се беше заклел във вярност на крал Едуард, но от много месеци Робърт не беше чувал нищо за него. Сякаш беше изчезнал. Знаеше единствено, че се е оженил малко преди да избухне войната миналата година за една от сестрите на сър Ричард де Бърг, граф на Ълстър.

— Уилям Уолъс е син на васал на сър Джеймс. Нали не вярвате, че той сам би могъл да вдигне един толкова бързо разпространил се бунт? — Лейди Дъглас леко се усмихна. — Безстрашният ми съпруг не е единственият му съюзник.

— Милейди! — предупреди я един от стражите.

Тя не му обърна внимание.

— Идете при него, сър Робърт. Мисля, че в негово лице ще намерите приятел, какъвто някога е намерил дядо ви. Последните ми сведения са, че брат ми се намира в земите на Кайл Стюарт. Може би ако се вдигнат още благородници, крал Едуард ще се принуди да се откаже от окупацията.

— Може би — повтори не много сигурен Робърт.

Обаче когато се отдалечаваше и вратите на замъка се затвориха, в него като че ли се появи слаба надежда. Ако той, един граф, се присъединеше към бунта, може би нещата щяха да станат по-различни. Може би действията му щяха да вдъхновят и други хора, които в миналото бяха подкрепили дядо му. Ако достатъчно от тях подкрепяха каузата, за крал Едуард щеше да е трудно, ако не и невъзможно, да запази контрола над Шотландия, без да прибягва до нов военен поход. Повече от много други знаеше, че кралят трудно би могъл да си позволи да потуши един разпрострял се широко бунт, докато войната с Франция продължава с пълна сила.