Робин Янг - Бунт

Уишарт спря под сянката на едно криво ябълково дърво. Растеше тук от години, много преди той да стане епископ, може би много преди да се роди, в бури и наводнения, в суша и по време на войни. През есента даваше най-сладките ябълки.

— Бек ще вдигне тревога, Джеймс. Англичаните скоро ще дойдат. Съгледвачите ми съобщават, че крал Едуард вече наредил на Брус в Карлайл да събере хора, за да нападнат земите на Дъглас. Уолъс и армията му се насочили към Ървин. Там смятат да се изправят срещу враговете ни. Искам и ние да сме с тях.

Джеймс погледна настрани и продължи да мълчи.

— Армията на Уолъс и Дъглас се увеличава с всеки изминал ден — продължи, без да се смущава от това, Уишарт. — Откакто прогониха Ормсби от Скун, към тях се присъединиха още хора. На север знамето на бунта издигна и кланът Мъри. На запад започна война между клановете Макдоналд и Макдъглас. Навсякъде английските чиновници и тези, които ги подкрепят, срещат съпротива. Приятелю, ти си шурей на лорд Дъглас и лорд на Уолъс. Няма ли да застанеш на тяхна страна?

Накрая Джеймс заговори:

— Повечето от тези, които води Уолъс, са разбойници. Каквито и да са личните ми чувства, аз съм лорд-стюардът на това кралство. Не мога да подкрепя открито действията на такива хора.

Уишарт продължи да настоява, усетил напрежението в гласа на Джеймс:

— Ти не по-зле от мен знаеш, че тези мъже са обявени извън закона, защото са се опълчили на безчинства, извършени от английски войници в техните градове. Знаеш ли какво е направил шерифът на Ланарк на Уолъс?

— Да, знам.

— Времето е подходящо, Джеймс. Крал Едуард е зает с войната с Франция и с недоволството сред неговите барони, на които им омръзна да плащат за нея. Ако действаме сега, можем да спечелим.

— Ще се опълчат, казваш? При Ървин? — Джеймс поклати глава. — Дори да събера под знамената всички мъже на Ренфру, на Кайл Стюарт и на Бут, няма да можем да победим англичаните на бойното поле. Войската на Уолъс е въоръжена с копия и тояги. Повечето от тях нямат брони, още по-малко пък боен опит. Английската кавалерия ще ги пререже, както сърп минава през жито. Цялата ни войска не можа да ги победи при Дънбар. Как би могла една селска армия да се надява да победи?

Уишарт се усмихна, а очите му заблестяха.

— Имай вяра, Джеймс. Разполагаме с план.

Отрядът навлезе в пристанището Ървин. Конете хвърляха дълги сенки върху тревата. Лицето на Робърт беше загоряло от късното юнско слънце, а туниката и наметалото му бяха покрити с прах от житните ниви, през които бяха яздили. Над главата му се развяваше знамето на Карик, носено от неговия знаменосец Уолтър. Уатах подскачаше, изплезила език на жегата край кроткия му кон за езда, който се движеше в бавен тръс. Редом с Робърт яздеше Нес, който водеше и Хънтър. С тях бяха братовчедите Ситън и двама рицари от имението на Александър в Източен Лодиан. Откакто бяха напуснали Дъгласдейл, Робърт постоянно се съветваше с тях и през изминалите седмици на път ги беше опознал добре. Беше доволен, че са с него — Кристофър, за да разведрява настроението, а Александър — да пази гърба му.

Следваха ги няколко оръженосци от Карик, петима слуги и стюардът на Робърт. Всички водеха резервни коне, натоварени с провизии. Колоната завършваше каруца, пренасяща по-тежките неща и шатрите. Сред мъжете на кафявата кобила, принадлежала на жена му, яздеше Катрин. Прислужницата беше облякла една от роклите на Изобел, попаднала сред вещите му в Лохмейбън. Робърт не си спомняше да е прибирал някакви дрехи на жена си, но на втората им сутрин заедно Катрин се беше измъкнала от леглото, беше показала роклята и го беше попитала дали може да я облече, тъй като нейните дрехи са доста износени. Той я изгледа, застанала гола пред него, със зачервени от любовната игра страни, и кимна утвърдително. Бледосинята рокля със сребърни ширити на гърба й беше малко дълга, защото Катрин беше по-ниска от Изобел, и тясна на гърдите, където тя беше по-надарена, но прислужницата накара Джудит да направи някои поправки. Синята рокля и сега й беше малко впита на гърдите, факт, който Робърт знаеше, че не беше останал незабелязан от останалите мъже.

До Катрин яздеше Джудит, все така намусена под прашната шапка, слабото й лице — огряно от жаркото слънце. Момичето беше с отвратителен характер, но докато имаше мляко, беше също толкова безценна за Робърт, колкото рицарите и оръженосците с мечовете си. Зад кърмачката беше Марджори в стол, прикрепен за седлото, който Нес беше измайсторил от седалката на стара табуретка и го беше обшил с парче одеяло. За голямо удоволствие на Робърт дъщерята, сега почти на година и шест месеца, беше започнала да бръщолеви някои думи.