Кэти Хикман - Диамантът на Венеция

Здесь есть возможность читать онлайн «Кэти Хикман - Диамантът на Венеция» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2015, ISBN: 2015, Издательство: Кръгозор, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Диамантът на Венеция: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Диамантът на Венеция»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

История за порок и хазарт, за алчност и благородство и за любовта, която преодолява всички препятствия — дори и смъртта…
Венеция, 1604 г.
Из средите на комарджиите и куртизанките в града плъзват слухове за рядък и безценен диамант, дошъл от Константинопол. Търговецът Пол Пиндар е убеден, че има връзка между скъпоценния камък и съдбата на изчезналата му годеница Силия Лампри. А единственото желание на Пол е да намери своята любима! Обсебен от тайнствения диамант, той успява да си осигури място в игра на карти с високи залози и награда — „Синевата на Султана“, като пренебрегва предупрежденията за опасност на своя служител Джон Карю и на куртизанката Констанца.
В богат манастир на един от островите във венецианската лагуна сестра Анета, новопостъпила монахиня, е единствената, която е виждала „Синевата на султана“ и знае как се е озовал във Венеция. Един ден тя се сблъсква с Джон Карю, който обича да съблазнява млади монахини и тайно ги посещава в килиите им. В негово лице Анета вижда човек, който може да я отведе до Пол, за да изпълни тя последното желание на приятелката си Силия, а Карю открива в манастира повече от това, което е очаквал…
Кейти Хикман е автор на седем успешни книги, включително два исторически бестселъра — „Courtesans“ и „Daughters of Britannia“. Последните й творби са „Тайната порта“ и „Диамантът на Венеция“, първа и втора част от трилогия, развиваща се в края на ХVI и началото на ХVII век. Книгите й са преведени на над двайсет езика. Кейти Хикман живее в Лондон с двете си деца и съпруга си, философа А. К. Грейлинг.

Диамантът на Венеция — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Диамантът на Венеция», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Елена, какво има? — повтори Мариам.

— Погледни! — изрече с прегракнал глас Елена. — Тя е… тя е… синьор Бочели в крайна сметка не ни е излъгал!

И вдигна бебето към Мариам.

Детето беше толкова миниатюрно и хилаво, че първата мисъл, която мина през главата на Мариам, когато го видя, бе, че е истинско чудо, че е все още живо. То лежеше напълно неподвижно в дланите на Елена. Първоначално очите му — тъмносините очи на всяко новородено, сини и тъмни като морето, от което беше дошло — изглеждаха единственото живо нещо в него. Те и дребният гръден кош, който се повдигаше и спадаше, повдигаше се и спадаше, борещ се за въздух като ранена птица.

И едва тогава Мариам осъзна, че на мястото на двата крака детето има един-единствен крайник. Там, където би трябвало да има два крака, се виждаше един-единствен израстък — пляскаща опашка.

— Виждаш ли? То наистина е русалка! Бочели не е имал предвид майката — говорел е за детето ! То наистина е русалка!

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

ВЕНЕЦИЯ

1604 година

— Знаеш, че ще дойде.

— Разбира се.

— Дали ще бъде пиян?

— Как мислиш?

— Мисля, че това го наричат реторичен въпрос, нали? — изрече откъм сенките куртизанката Констанца Фабия.

— Не знам как го наричат — смръщи се Джон Карю и се приведе още по-напред на перваза на прозореца, загледан в канала под тях. — Знам само, че лично аз бих го нарекъл по много начини… Ха, ето го и него!

Малко по-нагоре по канала, откъм завоя се появи гондола, цепеща водите като черно масло. Лампата й хвърляше отблясъци по повърхността на водата, но когато приближи, Карю видя, че гондолата не е с герба на компанията „Левант“.

— Грешка, не е той — рече Карю и се дръпна назад в стаята на първия етаж на красивия палацо на Констанца. — Пиян или не, не е той.

Стаята беше една от най-необичайните, които Джон Карю беше зървал някога. Височината на стените беше три пъти по-голяма от ширината, а пространството между тях беше почти голо с изключение на масивното легло. Над леглото имаше балдахин от сребърен брокат. Въпреки че стените бяха покрити с гоблени, самата стая излъчваше празнота. До две от тях бяха поставени две резбовани дървени ракли, пред третата имаше огромен бюфет. До леглото, на което седеше Констанца, имаше сгъваема масичка, покрита с турски килим. Жената буквално се губеше в това необятно помещение.

— За бога, ела тук и седни, Джон Карю! — изрече Констанца, хванала в ръце тесте карти. Разбърка ги умело и започна да ги реди на масичката пред себе си с /бързи, обиграни движения. — От това обикновено няма никаква полза. Знаеш, нали? — допълни спокойно.

— От кое?

Усещайки втренчения поглед на Карю върху себе си, тя вдигна очи към него и го дари със сънливата си, котешка полуусмивка, но не отговори. Вместо това рече:

— Ела да ти гледам на карти!

— Ще гадаеш бъдещето ми ли? — обади се Карю, който нямаше никакво желание да напуска наблюдателния си пост край прозореца. Сложи разсеяно ръка върху белега на лицето си — дълга сребриста резка, простираща се от бузата до ъгълчето на устните му. — Жалкото е, че аз вече знам какво е бъдещето ми. Както и твоето, Констанца, ако продължаваме в този дух.

Но Констанца все така не казваше нищо. Единствените звуци, които се носеха из стаята, бяха шумоленето на картите и тихото съскане на свещите, поставени в тежките сребърни свещници от двете страни на прозореца.

— Къде отиде той този път? — попита накрая жената.

— Някъде над някаква винарна. В място, наречено „Знака на Пиеро“.

Констанца стрелна бързо с очи Карю.

— В „Знака на Пиеро“ ли?

— Да. Защо, знаеш ли го? — За първи път Карю долови някаква промяна в иначе невъзмутимото поведение на куртизанката.

Двамата се спогледаха многозначително през сумрака на стаята.

— Тази път е загазил сериозно — беше единственото, което каза тя.

Карю се обърна отново към прозореца и се вторачи в канала под тях, където мъглата вече се вдигаше, носейки се на леки валма.

— Някой ден ще си намери смъртта — изрече, все така с гръб към нея. — Ако не лично, то от ръката на някой друг — продължи с равен тон. — И нищо чудно този друг да бъда аз.

— О, я стига! — цъкна с език Констанца.

— Вече няма никакви пари. Или почти никакви. Всяка нощ, Констанца… И не игри на ума, които с лекота би спечелил, а игри на късмета! Пропиля всичко, цялото си богатство с тези зарове! И за какво?!

Констанца пак разбърка картите и с едно бързо движение ги разстла като ветрило на масичката пред себе си — Кулата, Слънцето, Магьосника, Деветка Монети.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Диамантът на Венеция»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Диамантът на Венеция» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Диамантът на Венеция»

Обсуждение, отзывы о книге «Диамантът на Венеция» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x