Сара Уотърс - Крадлата

– Пак започна с теменужките! – Той махна с ръка. – Както и да е, стига толкова. Но не ме зяпай така нагло в очите! По-скоро гледай към обувката ми. Така е добре. А сега ми кажи нещо. Важно е. Какви са ти задълженията, докато се грижиш за новата си господарка?

– Трябва да я събуждам сутрин – отвърнах – и да ѝ наливам чая. Трябва да я мия, да я обличам и да ѝ сресвам косата. Трябва да поддържам бижутата ѝ чисти и да не ги крада. Трябва да се разхождам с нея, когато иска да се разхожда, и да седя с нея, когато иска да седи. Трябва да ѝ нося ветрилото, когато ѝ стане много горещо, и наметалото, когато започне да усеща студ, одеколона, когато я боли глава, и очистителното, когато ѝ е лошо. Трябва да бъда нейна компаньонка по време на уроците ѝ по рисуване и да не забелязвам, когато се изчервява.

– Прекрасно! И каква си по характер?

– Безкрайно честна.

– А каква е целта ти, която никой друг, освен нас не бива да узнае?

– Тя да ви обикне и да напусне чичо си заради вас. Тя да направи вас богат, а вие, мистър Ривърс, да направите мен богата.

Хванах полата си и му показах един от онези плавни поклони, като не отделях поглед от върха на ботуша му.

Дейнти ми изръкопляска. Мисис Съксби потърка ръце и възкликна:

– Три хиляди лири, Сю. О, боже мой! Дейнти, подай ми едно дете, искам да стискам нещо.

Господина се отдръпна и запали цигара.

– Не е лошо – заяви. – Никак не е лошо. Мисля, че всичко, от което се нуждае, е да я направим малко по-изтънчена. По-късно ще пробваме пак.

– По-късно ли? – попитах. – О, Господине, не приключихте ли вече с мен? Ако мисис Лили реши да ме наеме за своя прислужница, за да ви угоди, защо би я интересувало дали съм изтънчена или не?

– За нея може и да няма значение – отвърна той. – Мисля, че спокойно бихме могли да вържем престилка на Чарли Уаг и да изпратим него, тя едва ли би имала нещо против или би се учудила. Ти обаче ще трябва да заблудиш не само нея, но и стареца, а също и персонала му.

– Персонала му ли? – попитах. Не се бях сетила за това.

– Разбира се – отвърна той. – да не мислиш, че една голяма къща може да се управлява сама? Първо иконома, мистър Уей...

– Мистър Уей [6] Път. – Бел. пр. ! – възкликна Джон и изсумтя. – А викат ли му млечен?

– Не – отговори Господина и отново се обърна към мен.

– Мистър Уей – повтори. Предполагам обаче, че той няма да те притеснява много. Но има и икономка, мисис Стайлс – тя може би ще те наблюдава малко повече, трябва да внимаваш с нея. В къщата е и момчето на мистър Уей, Чарлс, има, мисля, и едно-две момичета за кухненската работа и една-две прислужници, а също и коняри и ратаи в конюшнята и градинари, но ти няма да ги виждаш често, така че не мисли за тях.

Погледнах го с ужас и попитах:

– Не сте ги споменавали досега. Мисис Съксби, споменавал ли ги е? Каза ли, че ще има стотина слуги, пред които ще трябва да се правя на прислужница на господарката?

Мисис Съксби държеше едно бебе и го месеше като тесто.

– Бъдете честен, Господине – отвърна, без да вдига очи. – Снощи вие действително бяхте доста потаен по отношение на прислугата.

Той сви рамене.

– Това са подробности.

Подробности? Беше типично за него. Да ти разкаже половината от историята и да смята, че си я научил цялата.

Обаче вече беше прекалено късно да променям решението си. На следващия ден Господина ме накара да поработя здраво, а на по-следващия получи писмо, от мис Лили.

Взе го от пощата в центъра на града, защото съседите ни щяха да се чудят какво става, ако писмото беше пристигнало вкъщи. Взе го, донесе го и го отвори, докато ние го наблюдавахме, а после стояхме смълчани и чакахме да чуем какво пише в него. Мистър Ибс потропваше леко с пръсти по масата, от което ми стана ясно, че е нервен, а и аз самата ставах все по-нервна.

Писмото беше кратко. В него мис Лили казваше, първо, че се е зарадвала, след като е получила бележката на мистър Ривърс, понеже той бил толкова внимателен и загрижен за старата си бавачка. Била убедена, че ѝ се иска повече мъже да бъдат внимателни и загрижени като него! Чичо ѝ се справял зле, след като помощникът му си заминал. Къщата изглеждала силно променена, била тиха и скучна, вероятно заради времето, което се било развалило. Що се отнасяло до прислужницата ѝ... Тук Господина наклони писмото, за да улови по-добре светлината. Що се отнасяло до прислужницата ѝ, бедната Агнес, за нея било голямо облекчение да може да му съобщи, че в крайна сметка Агнес изглеждала твърдо решена да не умира...