Сара Уотърс - Крадлата

След това Господина ме изпрати на горния етаж, за да облека роклята, която Фил беше донесъл за мен. Беше обикновена кафява рокля, горе-долу с цвета на косата ми, и тъй като стените на нашата кухня също бяха кафяви, когато слязох долу, бях почти невидима. Предпочитах роклята да е синя или виолетова, но Господина заяви, че била идеалната рокля за крадла или за прислужница и следователно била съвсем подходяща за мен, тъй като съм отивала в Брайър, за да бъда и едното, и другото.

Засмяхме се на думите му и след като се поразходих из стаята, за да свикна с полата (която беше тясна) и да дам възможност на Дейнти да види къде роклята е прекалено широка и трябва да бъде преправена, той ме накара да спра и да се опитам да се поклоня. Беше по-трудно, отколкото изглеждаше. Ако ме бяха попитали защо харесвам живота, който водя, щях да отговоря, че го харесвам, защото нямам господари: дотогава никога не се бях покланяла на никого. Сега Господина ме накара да се навеждам и да се изправям, докато най-накрая започнах да усещам, че ще повърна. Каза, че поклоните са толкова естествени за прислужниците на дамите, колкото и пускането на газове. Каза, че ако му хвана цаката, никога няма да забравя как се прави – и беше прав, ако не за друго, то поне за това, понеже все още мога да се поклоня както трябва, дори и в момента.

Или бих могла, ако искам. И така, когато приключихме с поклоните, той ме накара да науча историята си. А после, за да ме изпробва, ме накара да застана пред него и да я повторя подобно на момиче, което участва в четене на Катехизиса.

– А сега да започваме – каза. – Как ти е името?

– Не е ли Сюзан? – отвърнах.

– Не е ли Сюзан чия?

– Не е ли Сюзан Триндър?

– Не е ли Сюзан, сър. Не забравяй, че в Брайър за теб няма да съм Господина. Ще съм мистър Ричард Ривърс. Трябва да ме наричаш сър, трябва да наричаш мистър Лили сър, а господарката си трябва да наричаш мис, мис Лили или мис Мод, както ти заповяда тя. А ние ще те наричаме Сюзан. – Намръщи се. – Но не и Сюзан Триндър. Името може да ги насочи към Лант стрийт, ако нещо се обърка. Трябва да ти измислим по-хубава фамилия...

– Валънтайн – отвърнах без колебание. Какво да ви кажа? Бях едва седемнайсетгодишна. Падах си по сантименталните неща. Господина ме чу и сви презрително устни.

– Би ти паснало идеално – отвърна, – ако се канехме да те качим на сцената.

– Познавам момичета, които се казват Валънтайн! – отвърнах.

– Вярно е – намеси се Дейнти. – Флой Валънтайн и двете ѝ сестри. Бог ми е свидетел обаче, че мразя тия момичета. Ти не искаш да се казваш като тях, Сю.

Захапах си пръста.

– Навярно не.

– Не, разбира се – отвърна Господина. – Едно необикновено име би могло да ни провали. Това е въпрос на живот и смърт. Нужно ни е име, което да те скрие, а не да привлече вниманието на хората върху теб. Нужно ни е име... – той се замисли – име, което да не може да бъде проследено откъде идва, но все пак да е такова, което ще запомним... Браун? За да съответства на роклята ти [3] Кафяв. – Бел. пр. ? Или... Защо не? Нека да бъде Смит. Сюзан Смит [4] Ковач. – Бел. пр. . – Той се усмихна. – Та ти всъщност ще бъдеш майстор. Или нещо от този сорт.

Отпусна си ръката, а после сви средния си пръст и тъй като знакът и думата, която имаше предвид [5] Fingersmith. – Бел. пр. , в Бъроу означаваха "крадец", ние отново се засмяхме.

Най-накрая се изкашля и си избърса очите.

– Боже мой, колко е забавно! – възкликна. – Та докъде бяхме стигнали? А, да. Как ти е името?

Повторих го, със "сър" след него.

– Много добре. А къде е домът ти?

– Домът ми е в Лондон, сър – отвърнах. – Тъй като майка ми е мъртва, живея със старата си леля – с госпожата, която ви е била бавачка, сър, когато сте били малко момче.

Той кимна.

– Много добре, що се отнася до подробностите. Не много добре обаче, що се отнася до маниера. Хайде, знам, че мисис Съксби те е възпитала както трябва. Все пак не продаваш теменужки. Повтори.

Направих физиономия, но после изрекох, по-внимателно:

– Госпожата, която ви е била бавачка, сър, когато сте били малко момче.

– Така е по-добре, по-добре. А каква беше работата ти преди това?

– Работех за една мила дама, сър, в Мейфеър, която се омъжва и тъй като се готви да замине за Индия, ще си вземе местно момиче да я облича и няма да се нуждае от мен.

– Боже мой! Ти си за съжаление, Сю.

– Да, сър.

– И си благодарна на мис Лили, задето те е взела в Брайър?

– О, сър! Малко е да се каже, че съм ѝ благодарна!