Рута Сепетис - Сол при солта

Но това, от което се нуждаехме, за да разкрием загадката, бяха бележките в полето…

Емилия. Розова шапка. Полша.

Разбрахме, че съкращението „Уили Джи“ означава „Вилхелм Густлоф“ години по-късно, след като Ниле прочете в шведската преса някакъв материал за потъването на кораба. Бяхме шокирани, когато узнахме, че на борда му е имало десет хиляди души. Над девет хиляди бяха загинали.

Твоята Емилия беше една от тях.

Свързахме се с германските окупационни власти, но те не проявиха интерес, понеже тя не беше служила в армията. Свързахме се и с Червения кръст. Осъзнавахме, че ако споменем за малката кутия, много хора ще се отзоват. Затова не го направихме. Искахме да помогнем за издирването на Емилия, а не на заграбените през войната предмети на изкуството. Изминаха двайсет и четири години, но дори и сега сърцето ми спира, когато някой почука на вратата на къщата ни. До този момент обаче никой не е дошъл да пита за нея. Оставям на теб и на Йоана да решите дали да кажете на Халинка. Междувременно скрих на сигурно място вещите от раницата, каквато беше молбата ти.

И така, скъпо момче, аз остарях, а моя Ниле вече го няма. Милото ти писмо донесе мир на душата ми, след като разбрах, че ти, Йоана, Клаус и Халинка, както и вашето дете сте заедно в Америка. Давам си сметка колко упорито сте се борили за този нов живот. Потъването на „Густлоф“ е най-голямото морско бедствие, но въпреки всичко светът все още не знае нищо за него. Често се чудя дали това някога ще се промени, или трагедията ще се превърне в поредната погълната от войната тайна.

Пишеш ми, че Емилия е вашият спасител и че тя непрекъснато присъства в мислите ти. Искам да те уверя, Флориан, че тя завинаги ще остане в моето сърце. Войната е истинска катастрофа. Тя разрушава семействата необратимо. Но тези, които са загинали, не са загубени за нас. Близо до нашата къща, там, където рекичката прави завой под стария дървен мост, се намира най-красивата леха с рози.

На това място почива Емилия. Тя е в безопасност. Тя е обичана.

Тази книга представлява историческа проза.

„Вилхелм Густлоф“, Кехлибарената стая и операция „Ханибал“ обаче не са измислени.

Потъването на „Вилхелм Густлоф“ е най-ужасяващото бедствие в историята на мореплаването. На фона на тази трагедия броят на загиналите при потъването на известните кораби „Титаник“ и „Лузитания“ изглежда несравнимо по-малък. Въпреки това обаче повечето хора не са чували за него.

На 30 януари 1945 година в търбуха на съветската подводница 8-13 е имало четири торпеда.

Върху всяко от тях е имало надпис:

За родината.

За съветския народ.

За Ленинград.

За Сталин.

Три от тях са били изстреляни и са разрушили „Вилхелм Густлоф“, погубвайки живота на около девет хиляди души. Торпедото „За Сталин“ е заседнало в тръбата си. Мнозинството от пътниците на „Вилхелм Густлоф“ са били цивилни граждани, а около пет хиляди са били деца. Призрачният кораб, както понякога наричат този плавателен съд, в момента се намира близо до крайбрежието на Полша, а големите готически букви, с които е изписано името му, все още се виждат.

Над два милиона души са били евакуирани по време на операцията „Ханибал“, известна като най-мащабната евакуация по море в съвременната история. За кратко време са били спасени от настъпващите руски войски не само войници, но и цивилни граждани. Литовци, латвийци, естонци, етнически германци и граждани на Източна Прусия и на Полския коридор са бягали към морето. Братовчедката на баща ми е била сред тях.

Баща ми, подобно на майката на Йоана, е чакал да настъпи краят на войната в един лагер за бежанци, надявайки, че ще може се да върне в Литва. Това обаче не се е случило. Бежанците от Прибалтийския регион е трябвало да чакат половин век, преди да получат възможност да се върнат в родните си страни. Повечето от тях са били принудени да започнат нов живот в други държави. Емигрантите са се придвижвали пеша, пътували са с надупчени от бомбите влакове или са бягали по море.

„Вилхелм Густлоф“ не е бил единственият кораб, разрушен по време на евакуацията. „Генерал Фон Щьойбен“ също е бил потопен от подводницата S-13, като жертвите са били четири хиляди. Потъването на „Гоя“ е отнело живота на шест хиляди и петстотин души. Корабите „Тилбек“ и „Кап Аркона“ са превозвали евреи от концентрационните лагери. Били са бомбардирани и потопени от Кралските военновъздушни сили на Великобритания, а загиналите са били над седем хиляди. Данните сочат, че само през 1945 година над двайсет и пет хиляди души са намерили смъртта си в Балтийско море. Месеци наред телата им са изплували на брега на различни места, нарушавайки покоя на жителите им. Дори в наши дни някои водолази разказват за наличието на множество трупове в близост до огромните морски гробища.