Рута Сепетис - Сол при солта

Отворих буркана и го доближих до носа си, наслаждавайки се на аромата на сладкото от рози. После вдигнах лице към слънцето. Моята война беше толкова дълга, а зимите ми бяха толкова студени. Но най-накрая се бях прибрала у дома. И за първи път от много време не бях уплашена.

Седях на верандата, а ръцете ми бяха студени и трепереха. Страхът не беше изчезнал, но с всяка изминала година отслабваше по малко — споменът беше като отдръпваща се в морето вълна. Кошмарът се връщаше предимно през нощта, но Йоана винаги беше до мен, за да го пропъжда.

Накрая, след повече от двайсет години, пристигна писмо. Мислех си, че съм се отърсил от миналото си, че е останал само призракът на страданието ми. Бях бягал и се бях опитал да се скрия, но се оказа, че всичко е било напразно. Съдбата е ловец.

И така, съдбата беше стигнала до мен през океана, пъхната в плик. Дълго мислих дали да отговоря на писмото. Най-накрая го направих.

А ето че пристигна още един плик. Обратният адрес беше същият.

Отговор.

С отговори.

Поех си въздух и отворих плика.

25 април 1969 г.

Борнхолм, Дания

Скъпи мой Флориан,

Бях изпълнена с радост от отговора ти. Може и да звучи странно, но през всичките тези години — двайсет и четири, за да бъда точна — винаги съм имала чувството, че те познавам. Давам си сметка, разбира се, че ти е било нужно време и внимателно обмисляне, преди да ми отговориш. Аз също се извинявам за това, че ти пиша с известно закъснение, но ми беше нужна помощ за немския език. Част от мен се страхуваше, скъпо дете, че никога няма да ми отговориш. Дълго мислих дали да изпратя първото писмо, защото се чудех дали то изобщо ще стигне до теб. Написах го същия ден, в който прочетох статията във вестника. В началото я възприех просто като една интересна история — в нея се разказваше за млада плувкиня от Америка, която мечтае да вземе участие в летните олимпийски игри, но националността ѝ е под въпрос, тъй като е родена на кораб. Можеш ли да си представиш колко бях изненадана, след като прочетох тези думи, изречени от самата плувкиня, от Халинка?

„Биологичната ми майка е била на един германски кораб, който е потънал по време на войната — на «Вилхелм Густлоф». Спасила е мен и по-големия ми брат, Клаус, по време на потъването на кораба. Казват, че била много храбра. Не знаем нищо за нея, освен че е била полякиня и името ѝ е било Емилия.“

Името ѝ е било Емилия.

Естествено, би могло да бъде съвпадение, но тъй като в статията се споменаваше за теб и за Йоана, бях убедена, че съм права. Емилия, Флориан, Йоана. Не беше съвпадение. Свързах се с моя позната в Америка, която откри адреса ти в указателя в библиотеката. Много съм ѝ благодарна за помощта.

В писмото си ти ме питаш с известно притеснение дали съм казала на някого за теб. Можеш да бъдеш спокоен — не съм. Питаш ме също така как се е случило. Благодаря ти от сърце за желанието ти да узнаеш истината и се надявам разказът ми да ти донесе спокойствие.

Тя пристигна през февруари.

Ниле беше излязъл от къщи, за да провери мрежите, които беше заложил предишната вечер. Забави се доста и аз отидох да видя дали не се нуждае от помощ. Трудно ми е да ти опиша чувството, което изпитах, след като видях сала да се удря в брега на нашето имение. Изглеждаше така, сякаш тя чукаше тихо и ни молеше да я приемем.

През годините безброй предмети са изплували на сушата. На остров Борнхолм има музей, чиито експонати представляват находки, открити по бреговете му. Но този случай, естествено, беше особен. За разлика от повечето бутилки и отломки крайбрежната ивица, на която тя се появи, не беше обществена собственост. Тя пристигна при нас, в нашия песъчлив заден двор, преборила вълните и стихиите.

Макар и да съм сигурна, че тази история изглежда призрачна и страховита, всъщност не беше така. И до ден-днешен не съм в състояние да обясня защо. Онази нощ двамата с Ниле седяхме смълчани и се взирахме в огъня. Толкова много въпроси. Откъде беше дошло това момиче с розова вълнена шапка? Колко време беше продължило пътуването ѝ? Колко ли беше страдала? Мислехме си, разбира се, и за родителите ѝ. Кое семейство беше загубило красивата си дъщеря?

Не можахме да заспим. Станахме от леглото в мрака. Голямата раница се беше размразила до огъня и Ниле я занесе в кухнята. Извадихме всички неща от нея и ги сложихме на масата. Бяхме много объркани. И тогава Ниле намери твоя бележник. Почеркът беше толкова ситен, че се наложи да използваме лупа със силно увеличение. Подробностите бяха обвити в тайнственост. Харесаха ми дребните скици, подписите и кратките описания на твоето семейство и на Йоана.