Цончо Родев - Черният конник

Копан — длъжност в прабългарската войска с неизвестно значение.

Боила-таркан — вторият син на хана; първият, който бил престолонаследник, се наричал канартикин.

Ереси, които по това време били разпространени във Византия и България.

Знак(тотем) — белег (обикновено рисунка на някакво животно), притежаван от по-старите благородни родове, както гербовете на Запад.

Авитохол — според съставения по времето на Исперих и продължен и по-късно „Именник на българските ханове“ е пръв вожд на българското племе. Предполага се, че това е прочутият хунски вожд Атила.

Ирник — втори хан от „Именника“, вероятно Атиловият син Ернах.

Кавхан — висша длъжност у прабългарите. По съвременни понятия отговаря на пръв министър или канцлер.

Ичиргу-боил — висша длъжност, отговаряща на министър на вътрешните работи.

Хан-боил коловър — висша длъжност, вероятно давана на главния жрец.

Багатур — юнак, герой. Почетна титла, давана от хана.

Ювиги — велик, велики (старобълг.).

Абсида — полукръгла сводеста част, понякога издигната на високо, намираща се в дълбочината на зала, църква и пр.

Бронзов колан носили низшите управители и военачалници (сравни бел. 3).

Тангра — бог на небето и върховен бог на прабългарите.

Ровът във форма на неправилен четириъгълник имал обща дължина 20.6 км и обграждал 23 кв. км. площ.

Крепостната стена била дебела 2.60 м, а вероятно достигала 10–12 м височина.

Катун — старобългарското название на жената на хана.

Багаин — благородническа титла, по-низша от боил.

Купци — търговци.

Така наречената „Архиепископска църква“ в Плиска била дълга 99 метра.

Тълмач — преводач.

Магнаурска школа — прочуто през Средновековието училище в Цариград, основано от императора Варда. Негов най-добър преподавател бил патриарх Фотий — политик, духовник, дипломат, историк и учен. Магнаурската школа изиграла голяма роля за българската култура — в нея, освен Симеон са получили образованието си също Кирил (Константин — братът на Методий), Йоан Екзарх и други просветители.

Мириобиблион(буквално: „безбройно число книги“) — огромна библиотека в Цариград, събрана от патриарх Фотий.

„Седем свободни изкуства“(„септем артес либералес“) — седем основни дисциплини, преподавани в Магнаурската школа. Делели се на „тривиум“ (граматика, риторика и диалектика) и „квадриум“ (аритметика, геометрия, астрономия и музика). Освен тях в школата се изучавали също така философия и произведенията на древните писатели.

Тудор Доксов — средновековен български писател, съвременник на Симеона и вероятно негов братовчед (син на Борисовия брат Докс). От него не е запазено нито едно собствено произведение, а само преписът на „Словата на св. Атанасий Александрийски“, направен от Тудор Доксов по превода на епископ Константин по лична поръка на цар Симеона.

Откровение на Йоана — последна част на Новия завет на Библията.

Лъв VI Философ — византийски император (886–912 г.).

„Полугрък“(„хеми-аргос“) — титла, дадена на Симеон в Цариград за неговите изключителни способности и култура.

Златните шпори, според обичая, са били символ на присвоено рицарско звание и се получавали от някой крал след извършване на особени подвизи, най-често победи в двубои, турнири и пр.

Език — шпионин, доносчик.

Боритаркан — началник на крепост в древна България.

Ubi bene, ibi patria (лат.) — „където е добре, там е отечеството“. Девиз на авантюристите безотечественици.

Бомбицин — предшественик на хартията.

Жупан-таркан — военен чин с неизвестно значение.