Цончо Родев - Черният конник

Но Симеон не забрави и не се отказа и от името, което му бе дал народът — Черноризец Храбър. Той го запази като име, с което подписваше литературните си творби. Защото едновременно с бранните си успехи той създаде и „златния век“ на българската средновековна просвета и книжнина, като насърчаваше и подкрепяше писателите и преводачите, а и сам неведнъж улавяше перото. От него до наши дни е останало само едно съчинение, „За буквите“, което и днес удивлява със силата на словото си, с широтата на възгледите и с голямата си култура.

След като се увери, че е оставил княжеството в сигурни ръце, Борис — Михаил отново се оттегли в манастира, където живя още четиринадесет години и почина, доволен от делото си, на 15 май 907 година. Тогава България беше вече една от най-силните държави в Европа.

Знае се, че преди още да се затвори в манастира, той се е разплатил с Владимира за неговите лоши дела. Историята не споменава по какъв начин го е наказал и това е вече твърде многозначително 56 56 Според цитираното съчинение на Регино, Владимир бил ослепен по заповед на Борис. Но другите исторически източници не потвърждават това сведение. …

Наум продължи своята благородна дейност на просветител и разпространител на славянската писменост. След като неговият прославен другар Климент, когото Борис бе настанил в Македония, стана епископ, той зае неговото място в Кутмичевица 57 57 Кутмичевица — област в днешна Македония и част от Албания. . Наум достойно замести Климента като народен учител и просветител. След осемгодишна работа в Кутмичевица той се оттегли в един манастир край Охридското езеро и почина в 910 година.

Есхач доживя до дълбока старост. Той вече не можеше да води воините на бран, но до смъртта си помагаше на Симеона, като му даваше винаги мъдри, трезви и добри съвети.

Въпреки че Мостич нямаше благородно потекло, Симеон го направи свой ичиргу-боил и не се излъга в избора си — като човек, който произлиза от народа, Мостич винаги пръв и най-добре схващаше тежненията на простите люде и използуваше властта, дадена му от царя, за да ги облекчава; а с доказаните си воински качества той беше безкрайно полезен на Симеона в многобройните воини, които съпътствуваха царуването му. Мостич остана ичиргу-боил и при приемника на Симеона — цар Петър, а когато стана осемдесетгодишен, той раздаде всичкото си имущество на бедните, църквата и училищата, оттегли се в манастир и наскоро след това почина 58 58 При археологически разкопки в Преслав на 16 октомври 1952 година бе открит гробът с костите на ичиргу-боила Мостич и с надгробна плоча, на която накратко се описват животът и делата му. .

Симеон предложи висока длъжност и на Лазар, но той я отказа, като предпочете да живее на спокойствие сред многобройната си челяд и да разказва на децата и внуците си за тежките борби срещу Владимира. Само когато наставаха бранни дни, Лазар пръв заставаше под пряпореца на своя цар. Като начелник на пехотата, той се покри със слава в победните воини срещу Византия.

Малкият Марко продължи да учи все така старателно и трудолюбиво. По-късно, когато вече не беше палаво и вечно разрошено момче, той стана Деволски 59 59 Девол — днешна Гостима в Западна Македония. владика. По примера на своя учител той посвети живота си на просветителска и книжовна дейност.

Издание:

Цончо Родев. Черният конник, 1978

Редактор: Божанка Константинова

Художник: Любен Диманов

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Петър Балавесов

Коректор: Албена Николаева

Издателство „Отечество“

Печатница „Балкан“

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/26714

Последна корекция: 19 декември 2012 в 17:20

Велик боил — висша титла у древните българи. Боилите били най-приближените на хана или княза хора и крупни феодални владетели. Делели се на велики и малки и на вътрешни (столични) и външни (провинциални).

Кафтан — дългопола мъжка дреха.

Коланите (поясите) били съществена част от облеклото на старите българи. Имали метална тока и били обковани с метални копчета. Обковата (златна, сребърна или бронзова) била според ранга на носителя на колана.

Верегава — старославянското име на Стара планина.

Нотарий — писар.