Цончо Родев - Черният конник

— Може, може, Владимире — студено отговори Симеон. — Ти бе научил, че в Цариград мен ме наричаха „полугрък“. Но ти не знаеше, че тази нежелана от мене титла ромеите ми бяха дали не само за ученолюбивостта ми, но и затова, че в цяла Византия нямаше майстор на меча, останал непобеден от мене.

— Но конникът… твоята библиотека…

— Ти не обичаш книгите, Владимире, и това е голямата ти грешка. Ако обичаше книгите и като мен преровеше библиотеката, събрана от нашите деди, ти щеше да намериш плановете, по които покръстеният арабин Евтимий е строил преди сто години днешната Плиска 54 54 Покръстеният арабин Евтимий преминал от Византия на страната на хан Крум. Вещ в механиката и строителството, той научил българите да строят обсадни машини и вероятно е взел участие в построяването на Плиска след опожаряването й в 811 г. от императора Никифор I Геник. . Тогава ти щеше да знаеш, че от подземията на Големия дворец започва таен проход 55 55 Проходът личи и до днес в развалините на Плиска. , който минава под земята до онези стаи на Малкия дворец, където е заеманата сега от мене библиотека, после прекосява крепостната стена и отвежда до… обора на дядо Продан в Горния кран на столицата.

— Значи оттам…

— Да, оттам. Оттам бяха подслушвани човеконенавистните кроежи на Хорациус Барка, оттам бе изведен и спасен от обезглавяване Мостич, оттам минавах, когато боритарканът ме преследваше и после бързаше да провери дали съм в стаите си. Най-после — през този проход премина днес Мостич, за да те удари в гърба.

— Аз мислех…

— Стига приказки — прекъсна го рязко Борис. — Ти искаше чрез двубой да се определи по-достойният между вас. Добре. Ще бъде двубой. Започвайте!

Симеон спокойно прекрачи напред. Баща му, комуто завършекът на подмолната борба сякаш бе възродил младежките сили и жар, се обърна към него:

— Не го убивай, Симеоне. Не го убивай, а само го обезвреди. — Очевидно старецът не се съмняваше в изхода на двубоя. — Аз ти давам цялото княжество, само не ти давам Владимира. Съдбата на това дяволско изчадие, аз сам ще определя!

Владимир се опита да възвърне хладнокръвието си, но не успя — дълбоко в себе си той се виждаше вече победен. Чудното и невероятно преобразяване на кроткия и хрисим Симеон в покрития с ужасна слава Черноризец Храбър го бе поразило така, че той вече не представляваше предишния силен и самоуверен воин, а смалено, обезсърчено и немощно подобие на хана Расате.

Те се сближиха и мечовете им със звън се докоснаха. Владимир, който познаваше силата на Черноризец Храбър от многобройните му подвизи и от разказа за двубоя му с Хорациус Барка, не се надяваше да го победи с умение и ловкост. Можеше само да разчита на силата си и затова още от първия миг се хвърли сляпо напред, за да свърши с един удар. Но ръката на Симеон го посрещна твърдо и мечовете им се кръстосаха до самите дръжки. Последва едно недоловимо за окото късо движение и оръжието изхвъркна от Владимировата ръка.

Двубоят, ако това кратко сблъскване можеше изобщо да се нарече двубой, завърши. По знак на Бориса няколко стражи уловиха сломения Владимир и го отведоха в тъмницата.

Хиляди, много хиляди гласове отново подеха дружно:

— Да живее Черноризец Храбър! Да живее княз Симеон!

Тогава Симеон — Черноризец Храбър, както беше в бранни дрехи и с меч в ръка, отиде до Кремена, улови десницата й и влезе с нея в престолната зала. Другарите и съратниците му бързо нахълтаха зад тях. Младият княз спокойно и самоуверено преведе избраницата си през дългата зала и сред неспирния приветствен възглас на народа бавно се изкачи с нея по стъпалата на подиума, където го чакаше българският престол.

Симеон остана начело на своя народ тридесет и четири години (до 927 г.) и никога, нито преди, нито след него, по-достоен владетел не е стоял на българския престол.

Той води множество успешни бойни, като победи маджарите (896 г.) и сърбите (925 г.), но главно воюва срещу вековния враг на българите — Византия. На ромеите той нанесе редица славни победи, като две от тях — при Вулгарофигон в 896 г. и при река Ахелой в 917 година — бяха така разгромителни, че след тях Византия не успя да се съвземе цели десетилетия. В резултат на тези войни българската държава се разпростря от Черно море до Адриатика и от Карпатите до Егейско море.

Отначало той се наричаше княз, но след битката при Ахелой се провъзгласи за „цар и самодържец на българи и ромеи“ (919 г.). Симеон премести престолнината си от Плиска в Преслав и я изгради като един от най-хубавите градове на времето си. Той затвърди братството между българи и славяни, които окончателно се сляха в едно и никога по-късно не враждуваха помежду си.