Цончо Родев - Черният конник

— Духовете на земята приемат с доволство нашата жертва, но искат и други, нови жертви. — Той погледна към баща си. — И те ще ги имат, заклевам се.

Старият княз се изправи и посочи с пръст към Владимира.

— Да, ще ги имат! — Всички в залата бяха изтръпнали: високата му и слаба осанка, белите коси, разпилени върху черната власеница, костеливият пръст, насочен с пророческа твърдост към хана, всичко му придаваше нещо необикновено, свято или демонично. — Ще ги имат! — повтори той. — Отмъстителят идва! Убойте се, нещастници…

С твърда и широка крачка старецът излезе от престолната зала. Есхач го придружи. Никой не посмя да ги спре.

Владимир остана няколко мига прав и замислен. После бавно се качи на трона си.

Слуги се спуснаха да вдигнат още топлото тяло на жертвата. Гръмнаха зурли и сазове. Полуголи танцувачки се втурнаха между масите и завъртяха шеметен танц. Но Владимир не ги и поглеждаше…

Преди да продължим разказа си, нека се запознаем с великопрестолната Плиска.

Когато два века по-рано хан Исперих спря ордата си на стан в китната котловина при старото малко славянско селище Плиска, никой не можеше да предположи, че то един ден ще стане славен столичен многохиляден град и престолнина на българските ханове. Впрочем и по времето на Владимира Плиска не можеше да се нарече град — тя пак приличаше повече на добре укрепен военен стан, отколкото на тих и спокоен град.

Столицата на българските ханове и князе бе разпростряна върху огромна площ, приблизително колкото площта на най-големите градове на онова време. Околовръст бе обградена с трудно превземаемо укрепление — още от времето на Испериха бе издълбан дълбок и стръмен ров, а пръстта от него бе насипана от вътрешната страна, така че до рова се образуваше висок около шест-седем човешки ръста вал. Общо дължината на рова и вала беше такава, че добър скороходец трудно можеше да ги обиколи за половин ден 20 20 Ровът във форма на неправилен четириъгълник имал обща дължина 20.6 км и обграждал 23 кв. км. площ. . Върху площадката на насипа здрави и забити нагъсто в земята дървета образуваха силно прикритие за защитниците. На всяка от четирите страни на рова имаше по една яка порта с бойни стражеви кули и подвижен мост над изкопа. Вечер стражите вдигаха моста и тогава никои — ни човек, ни дявол — не можеше да се промъкне в крепостта.

Самата столица се състоеше от Външен и Вътрешен град.

Вътрешният град или, както още го наричаха по онова време, „Ханската твърд“ се намираше приблизително в средата на Външния. Делеше ги здрава крепостна стена, в която всеки нашественик би могъл да си строши главата — тя бе дебела и висока 21 21 Крепостната стена била дебела 2.60 м, а вероятно достигала 10–12 м височина. , изградена от грамадни дялани камъни. В ъглите на стената имаше кръгли кули, а по правите й страни — петоъгълни. Горе за прикритие на защитниците бяха изградени зъбери, амбразури и палисади.

Във Вътрешния град живееха князът и най-приближените му благородници. Князът разполагаше с два двореца. Единият, наречен „Големият дворец“, бе представителната сграда на княжеството — в нея на целия долен кат бе просторната престолна зала, дълга повече от четиридесет крачки, в единия край на която върху малък подиум във вдлъбната в стената абсида стоеше обкованият със злато престол на самодържеца. На горния кат бяха залите за пиршества и съвети, княжеските писалища и писмохранилища, където неуморни нотарии от сутрин до вечер дращеха с пачите пера по пергаментите. Както вече видяхме, жадният за удоволствия Владимир обичаше да устройва пиршествата си в тронната зала. Откак баща му, старият княз Борис, се бе върнал от манастира, той се бе пренесъл да живее в горния кат на Големия дворец, а се веселеше в долния, в престолната зала.

Преди Владимир хановете обитаваха Малкия дворец. Ограден с една последна защитна стена, Малкият дворец всъщност се състоеше от множество сгради. Удобното и голямо жилище на княза, издигнато на три ката, с красиви сводове и чардаци отвън, имаше трудно изброими помещения: освен покоите на княза и на неговата катун 22 22 Катун — старобългарското название на жената на хана. тук се намираха прохладни сенчести стаи за лятото, топли зимни стаи, които по хитроумен начин се загряваха от скрити пещи и отоплителни канали под тънката каменна настилка, трапезни стаи и кухни, жилища за многобройните слуги и прислужници, бани и съблекални. По времето на Владимир тези бани не работеха, а бяха превърнати в складове за храни и покъщнина. А тъй като той не обичаше да чете и не се интересуваше от книгите, огромната дворцова библиотека, в която неговите мъдри предшественици бяха събрали много стари книги и ръкописи, бе пренесена от горния кат на Големия дворец и струпана безразборно в съблекалните на Малкия.