Цончо Родев - Черният конник

Ханът почака още малко, после с кимване на глава повика ичиргу-боила Окорсис и му прошепна нещо. Окорсис излезе, върна се скоро и отдалеч кимна утвърдително. След малко вратата повторно се отвори и в нейното очертание се показа старият княз Борис, който се облягаше на ръката на Есхач. Залата онемя — никой не бе очаквал да види тук Есхач, а идването и на Бориса доведе боилите до изумление.

Борис се огледа. Очите му мятаха светкавици. С мълчалив жест Владимир му показа крайната масичка, отреждана обикновено за най-низшите по сан гости. Борис и Есхач спокойно прекосиха залата и седнаха на ниските столчета.

Ханът вдигна чашата си, която изкусен златар бе изковал като извит рог.

— Наздраве!

— Наздраве! — отговори гърлено хорът на благородниците. Само Борис и Есхач не посегнаха към чашите си.

— Защо, драги татко — иронично подхвърли през залата Владимир, — не вдигнеш чашата си?

Старецът отговори с глух, но твърд глас:

— Не мога да пия вино там, където Крум е редял своите закони, където великият Омуртаг е подписвал победните си договори с византийци, франки и маджари, където аз поставих българската корона на главата си и приех Христовата вяра. Това вино осквернява паметта на бащите ни.

Предизвикателството бе запратено право в лицето му и Владимир с мъка преглътна обидата — за българите паметта на дедите беше свещена и онзи, който не я тачеше, се смяташе опозорен завинаги.

— Някога внуците ни ще казват още: „Където и великият хан Расате вдигаше пълна чаша за прослава на всемогъщия Тангра“.

— Не, те ще казват: „Някога в тази зала се говореше за бран, за славни подвизи и велики дела, а безумният княз Владимир я превърна в място за пиянство, гощавки и разпутство“.

Ханът остави чашата.

— Остър е езикът ти, старче, но накриво реже. Добре, да не пием… докато ти си тука… Да пристъпим тогава към онова празненство, което съм подготвил нарочно за тебе.

Той плесна три пъти с ръце. Разтичаха се слуги и роби, разстлаха алена черга в средата на залата и туриха върху нея кръгъл пън. После няколко стражи въведоха обезоръжения, с оковани на гърба ръце копан Винех.

Младият воин забеляза кръглия пън, пребледня и залитна. После се съвзе и изправи глава — той разбра участта си, знаеше, че не може да чака милост, и реши да умре като боец. Огледа се бавно и срещна погледа на Есхач. „Тъй ли ми се отплати за верността ми?“ — мълчаливо казаха очите му.

Есхач издържа погледа му, после издигна очи нагоре, като че призоваваше небето за свидетел, и поклати отрицателно пръст. Винех кимна глава — от блестящите въгленчета в очите на стария боил, от бледността му и от знака той бе прозрял истината.

— Този човек — високо произнесе Владимир — е копанът Винех. Той бе отрупан с милостите ми, а ми отвърна с подлост и предателство. Затова ние ще го изпратим да служи на вечните духове на земята, за прослава на боговете и за назидание на онези, които ще поискат да следват делата му. Паган!

Напред пристъпи едно неимоверно пълно тяло, поставено върху чифт къси, тънки и криви крака.

— Заповядай, ювиги хане — пискливо изговори хан-боилът коловър, като напразно се мъчеше да стори поклон.

— Започвай!

Стражите свалиха Винех на земята, обърнаха го по гръб и поставиха врата му на пънчето. Бърборейки неясни заклинания, Паган направи три кръга около жертвата, като ръсеше вода и вино и от време на време поглеждаше към небето. Есхач и Борис бяха смъртно пребледнели. Вадички пот се стичаха по лицата им. Но и хан-боилът коловър не се чувствуваше много по-добре от тях — тази беше първата човешка жертва, която трябваше да принесе, и това караше страхливото му сърце да примира, преплиташе стъпките му.

— Боговете ще покажат доволни ли са от нашия дар — изпищя пак обичайните обредни думи и като се препъваше, приближи със свещения нож към жертвата.

Боязливо замахна, но разтрепераната му ръка не улучи.

— Лош знак — зашепнаха удължилите врат боили.

— Удри право! — заповяда пак Владимир.

Паган затвори очи и удари силно с ножа. Но ударът не попадна в разголения врат на Винех, а разкъса бузата му. Струйка алена кръв се проточи по дървеното пънче.

— Режи хубаво, колачо — за пръв път проговори Винех. — Режи и направи място за онзи. — Той изплю кървава храчка по посока на престола. — И неговият ред скоро ще дойде.

— Исус е с тебе, Винех! — разнесе се гласът на Бориса.

Разгневен, с кръвясали очи и издути жили на челото, Владимир скочи от престола и масичката с блюдата и каните отхвръкна по стълбите на подиума. Той прекрачи надолу, грабна свещения нож от разтрепераната десница на хан-боила коловър и с твърда ръка промуши врата на жертвата. Бликна кръв и образува черна локвичка върху чергата. Владимир не дочака хан-боила коловър да разгадае по кръвта волята на боговете, а почти без да я погледне, обяви: