Цончо Родев - Черният конник

— Стани, Есхач — тихо заповяда Борис. — Пред мен не трябва да се коленичи. Говори! Каква нова подлост е измислил онзи… онова сатанинско изчадие, което смятах за свой син?

— Господарю, намери сили да понесеш и този удар. Писмото, което ти изпрати в Цариград на Симеона, бог да пази живота му, не е тайна за княз Владимира…

— Как! — извика грозно Борис. — Той е дръзнал да открадне моето, бащиното си писмо!

— Не, не го е откраднал. Но негови верни люде са застигнали пратеника ти из проходите на Верегава 4 4 Верегава — старославянското име на Стара планина. , нападнали са го и го принудили да им предаде писмото. Със себе си те водели и нотарий 5 5 Нотарий — писар. , вещ и по ромейското, и по славянското писмо, който преписал всичко дума по дума. После върнали писмото на пратеника и го пуснали да продължи към Византия. А преписът е у княза…

— Кога е станало това?

— Точно преди осемнадесет дни.

Борис пресметна бързо.

— Значи два дни след като го изпратих. Сигурен ли си, че това наистина е станало?

— Напълно, господарю. Уви, лошите новини рядко са погрешни.

— Кой ти го каза?

— Копанът 6 6 Копан — длъжност в прабългарската войска с неизвестно значение. Винех от дворцовата дружина. Той е бил в групата на преследвачите.

В стаята настъпи тежко мълчание. Борис скръсти ръце на гърба и се заразхожда между вратата и прозореца, а власеницата се заувива около кокалестите му колене. Наум и Есхач безмълвно го следваха с очи. Най-сетне старецът прекъсна нервната си разходка, спря и се прекръсти широко. Дълбока бръчка се сви между тежко надвисналите му вежди.

— Бог да е на помощ на Симеона… Защото човек надали може да му помогне.

— Господарю и брате во Христе Михаиле — за пръв път заговори Наум. Гласът му бе плътен и звучен; глас на проповедник. — С никого не сподели ти какво бащино слово си изпратил на сина си, вярното божие чадо Симеон. От никого съвет не поиска, никому не се довери. Сега тайната ти не е вече само твоя тайна. Наруши мълчанието си, брате, отвори сърцето си за нас, верните ти слуги. Така и на тебе ще е по-леко, пък и добра мисъл иде по-лесно в три глави, отколкото в една, пък била тя и най-мъдрата.

— Аз същото исках да кажа — намеси се и Есхач. — Ние сме с тебе, господарю, където и за каквото да ни поведеш. Но сега ние не сме ти полезни, щом ни държиш далеч от сърцето си.

Старецът ги слушаше търпеливо, гледаше ги изпод свъсените си вежди, а десницата му бавно гладеше дългата бяла брада. Имаше вид на човек, който за последен път се колебае, преди да вземе съдбоносно решение.

— Право говорите и двамата — каза най-после той. — Глупец е слепецът, който не се доверява на тоягата, върху която се подпира. А вие, само вие останахте подкрепа за моята ръка. Всички други ме изоставиха — едни преминаха към Владимира, други се укриха в къртичи дупки от страх за кожата си. Само вие — повтори той пак замислено. — Грях ще сторя да мълча повече.

Борис отметна полата на власеницата, бръкна в дълбокия джоб, пришит от вътрешната й страна, и извади скрития там свитък.

— Един препис при Владимира и един у мене. Ето, брате Науме, прочети го ти.

Наум пое свитъка, разгъна го, хвърли бърз поглед върху него, изкашля се и зачете бавно:

— „Симеоне! Неволята ме накара да изляза от манастира, неволята ме накара да сменя благочестивия и богоугоден живот в светата обител с греховните човешки дела, пак неволята ме накара да уловя пачето перо, за да ти пиша.

За всичко това причината е твоят по-стар брат Владимир, да бъде проклето името му. За три години, откакто го коронясах за български княз, той унищожи цялото дело на моя живот. Каквото аз съградих, той го срина.

Лицемерна и подла е била предишната му смиреност пред бога и пред бащината воля. Щом зае престола, той се огради с лоши съветници, пройдохи, пияници и разгулни жени. Отрече се от Христовата вяра, върна се към езичеството и преследва всички християни. Забрани да го зоват с християнското му име Владимир, а се нарича пак със старото, езическото Расате.

Стана пръв гонител на славяните. Колкото аз се мъчих да сродя и побратимя българите и славяните, толкова той въздига и обогатява едните и преследва другите. Славянска и християнска кръв се лее в княжеството, а няма здрава ръка, която да му попречи.

Безброй са неговите престъпления. Всеки, който се изпречи пред стъпките му, бива погубен. Същата участ споделя и онзи, от когото Владимир се страхува, че може да събере хора срещу него. Архиепископът, негова светост Йосиф, бе измъчван жестоко и сега е окован в тъмница само защото проповядваше борба срещу езичеството. Боила-тарканът 7 7 Боила-таркан — вторият син на хана; първият, който бил престолонаследник, се наричал канартикин. твоят брат Гавриил, умря за една нощ, отровен със страшна злъч, която остави черни петна по кожата му. Другият ти брат Яков бе нападнат от преоблечени като разбойници люде на княза и бе ослепен; Владимир го заточи в манастир чак в Хърватия. Сестрите ти Епраксия и Анна той даде за жени на диви ханове далеч отвъд Дунава. Останах само аз. И ти, сине Симеоне. Всички други от рода ни ги няма вече.