Цончо Родев - Черният конник

Борис бе усетил, че синът му от съден се бе превърнал в съдия и побърза да се улови за думите на Есхач.

— Загива и отива по дяволите. Къде е сега побратимяването на славяните и българите? Няма го. Стопи се, изгоря и излетя през комините. А аз целия си живот посветих на това. Къде е единството в княжеството? И него го няма. Крум го мечтаеше, Омуртаг го започна, а аз с кръст и меч го постигнах. Сега и това мое дело рухна. Комитите 40 40 Комит — областен управител. По времето на Бориса областите били десет. отново вдигнаха глава и се считат едва ли не за самостоятелни князе, оголиха народа от непосилни даждии и тегоби, зърно дори за посев не му оставиха.

— А какво стана с чадата Христови? — обади се и Наум. — Не ги ли подгониха така, както и Нерон 41 41 Нерон (Луций Домиций Нерон) — римски император (37–68 г.), известен главно с жестоките си гонения на християните. не ги е гонил? Малко ли християнска кръв се проля от лятото насам?

Симеон разбра, че всичко щеше да почне пак отначало, та изведнъж запита:

— Добре, всички имате право. Но какво искате от мене?

Гласът му постепенно бе загубил първоначалната си смиреност и сега звучеше живо, убедително и малко нетърпеливо.

— Да свалиш от престола онова дяволско изчадие — отсече Борис — и отново да въведеш християнски ред в княжеството.

— Проста работа, няма какво да се каже — засмя се Симеон. — Но как си представяте тази работа? Да речем, че аз не бях такъв, какъвто съм, а имах волята на баща си и меча на боритаркана. Е, после? Какво мога да сторя после? Ще кажеш, брате Науме, да убия гонителя на християните Хорациус Барка. Добре, но нали на неговото място ще се намерят десет други, и то по-жестоки? Да извикам Владимир на двубой? Но той би бил луд, ако се съгласи, вместо да викне стражите и завчас да ме върже. Или да изляза посред града и да призова народа срещу княза? Та нали главата ми ще се задържи на раменете по-малко време, отколкото е необходимо, за да се прочете „Отче наш“?

— И апостол Петър е дал главата си за вярата! — каза Наум.

— Обаче петнадесет столетия преди него Еклисиаст 42 42 Еклисиаст („Проповедник“) — една от книгите на Стария завет на Библията, приписвана на Соломон. Прочута с философските си размисли и с поетическата си красота. е казвал: „По-добре живо куче, отколкото мъртъв лъв“ — веднага възрази Симеон. — Но ако трябва да се следва примерът на свети Петра, защо ти сам, брате Науме, не поведеш народа срещу Владимира?

Тази толкова нелепа мисъл не беше никога минавала през ума нито на Наум, нито на стария Борис и сега ученикът на Кирила и Методия изведнъж се видя притиснат до стената.

— Аз не съм княжески син — отговори той неуверено. — Пък и съм по-полезен като народен просветител, отколкото като воин.

— Позволи и на мене да имам същото добро мнение за себе си. А ти, Есхач? Защо ти да не поведеш борбата срещу княза? Ти поне си воин, храбър си и народът те познава и обича.

— Не от страх, Симеоне — гордо и прямо рече Есхач. — Ако се намери вожд, аз пръв ще застана до него. Виждал съм много пъти смъртта и не се плаша от нея. Но за това дело се иска човек колкото смел, толкова и хитър. А аз никога не съм имал хитрост пък и десницата ми вече отслабна за тежестта на меча.

— Но Наум иска глави за секирата на палача. Иди и легни ти на дръвника.

— Такава смърт ще бъде глупава и безсмислена.

— Същото мисля и аз за себе си. Извинявай за нескромността ми — насмешливо каза Симеон.

Не беше по силите на тези простодушни хора да мерят сили в словесен двубой с него, най-добрия диалектик на Магнаурската школа, който бе излизал победител в стотици спорове с много по-опитни противници. И сега те чувствуваха, че правото е на тяхна страна, но не можеха да се освободят от хитрите капани, които им бе поставил Симеон.

— Е, с една реч, ти пак ще откажеш — глухо изръмжа Борис.

— Ти сам видя, татко, че това, което искаш от мене, е неизпълнимо. — Симеон се изправи. — Но нека ти кажа друго. Вие тримата злоупотребявате с търпението на княза, забравяте се и това може да докара заслужени беди върху главите ви. Пазете се и се вразумете. Не си търсете сами злото.

Сякаш в потвърждение на думите му в същия миг на вратата се похлопа и веднага след това в стаята самоуверено прекрачи Хорациус Барка. Под тънките му черни мустачки се гушеше надменна и подигравателна усмивка. Той хлъзна поглед по четиримата мъже и спря настойчиви очи върху Наума.

— Дошъл съм за тебе — произнесе отчетливо.