Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Да се върнем към теб — прекъсна се сам старият философ, — не можеш да бъдеш орфик от нашата степен, ако покрай целта забравяш цената, с която хората са постигнали всичко. Не говоря за обикновени неща, достъпни за ръката на занаятчията, а имам пред вид големите постройки, храмове, градове, пристанища, кораби, всичко, за което е нужно усилието на много хора. Никакъв храм, дори и най-прекрасният, не трябва да те пленява, ако е построен върху костите и мъките на хиляди роби, ничие величие не може да бъде достойно, ако за постигането му са били убити хора, има умрели от глад или загубили свободата си. Не само хора, но и животни, защото техните страдания също натежават върху везните на съдбата. Затова много орфици не ядат месо…

— Отче, а защо боговете искат кървави жертви? — запита Таис и цялата се сви, зърнала гневен пламък в очите на учителя.

Той помълча, после каза грубо и отсечено, съвсем различно от предишната му спокойна реч:

— Диви жертви на диви богове принасят убийци…

Таис се смути. Неведнъж — по време на разговорите с делосеца тя имаше чувството, че нахлува в нещо забранено и кощунствува, като дърпа завесата, която отделя простосмъртните от боговете.

— Да не говорим за това, за което ти още не си готова!

И делоският философ отпрати Таис.

През следващите дни той я учи на правилно дишане и как да развива особена гъвкавост на тялото, която да ѝ дава възможност да заема пози за съсредоточаване и бързо съвземане. От дете калена физически, чудесно развита, въздържана в храна и питие, тя се оказа толкова способна ученичка, че старецът се тупаше по колената от удоволствие, въодушевявайки атинянката.

— Аз мога да те науча само на похвати. По-нататък, ако искаш и ти се удаде, ти сама ще вървиш, тъй като пътят не се измерва с една година! — добавяше той, докато проверяваше колко добре запомня Таис.

На шестия ден — числото на живота у питагорейците — старецът най-подробно разказа на Таис за прамайката на всички божества — Великата Богиня. Вероучителите лъжат, когато се мъчат да докажат, че още отначало божеството е било мъж. Преди хилядолетия всички народи са се покланяли на Великата Богиня, а в семейството и рода начело стояли жените. Когато първенството преминава към мъжа, пътищата се разделят. Древните религии били заличени от лицето на Гея или просто се опълчили с ненавист срещу жената, като я нарекли извор на злото и всичко нечисто.

На Изток, безкрайно далеч оттук, има огромна средна страна, съвременница на унищожената критска. Там жълтоликите хора с полегати очи считат мъжкото начало Ян за олицетворение на всичко светло, а женското начало Ин — олицетворение на всичко тъмно на небето и земята.

В знойните долини на Сирия обитава не по-малко древен, мъдър народ, който в началото се покланял на Рея-Кибела като критяните. После женското име на богинята се превърнало в мъжко — Йехова. Доскоро в Горен Египет съществувал култ към Йехова и двете богини, негови жени: Ашима-Бетхил и Анатха-Бетхил. След време жените изчезнали и останал един бог. На Изток съвместното поклонение на великата богиня Ашторет или Иштар, и на Йехова се разделило на две различни вери. Първата взела много от обожествяването на жената в Крит, от критската колония Газа и древния град на мъдростта Библос. Знаменитият храм «Соломон» е построен по подобие на критските дворци с помощта на строители от Гебал-Библос.

Вярата на поклонниците на Йехова обявила жената за нечиста, злодейка, която с греховете си е причина за изгонване на хората от първобитния рай. От страх пред смъртно наказание жената не смее да се покаже дори на мъжа си гола, не смее да влезе в храм… Колкото една вяра е по-безсмислена, толкова по-здраво се вкопчват за нея непросветените хора, колкото е по-тъмна душата им, толкова те са по-фанатични. Непрекъснатите войни, кланетата между най-близки народи са резултат от възшествието на мъжете върху престола на боговете и на царете. Всичко поетично, свързано с Музата, изчезва, поетите стават придворни ласкатели на жестокия бог, философите оправдават действията му, техниците създават нови бойни средства.

Ако пък царят е поет и се покланя на Музата в образа на прекрасната си любима, то тя бива убита. Такава е била историята на комагенския цар Соломон и Суламита. Тя трябвало да бъде убита, защото нарушила забраната и не скривала голотата си.

— Но у нас в Елада толкова много поети и художници възпяват женската красота — каза Таис.