Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Таис, малакион (приятелче), дръж се!

Знаейки, че спартанката ще направи нещо небивало, Таис се хвана за колесницата и извика на Хезиона да се държи здраво. Без да забавя хода, Егесихора рязко зави, заобиколи колесницата на Таис и изведнъж хвърли конете надясно като закачи своята ос с нейната ос. Брадатите мъже, които държаха конете, с викове побягнаха, за да не попаднат под копитата и колелата, някой се изтърколи в праха под краката на конете и закрещя от болка. Конете на Таис се понесоха, а Егесихора задържа малко четворката и с неженска сила раздели без повреди колесниците.

— Препускай, не се бави! — извика Таис, като удари здравата момчето в тила. Коларят се опомни и дорестата двойка коне се понесе с всичка сила, следвана по петите от четворката на Егесихора.

Зад тях сред облаци прах се носеха стенания, проклятия, заплахи. Хезиона не издържа и изпадна в истеричен кикот, докато Таис не подвикна на момичето, чиито чувства още не бяха в ред след понесените изпитания.

Преди да се опомнят те прелетяха през кръстовището на пътя за Ахарни. Задържайки конете, те завиха назад и вдясно, спуснаха се към Илис и потеглиха покрай рекичката към градините. Едва когато влязоха под сянката на огромните кипариси, Егесихора спря и скочи от колесницата. Таис притича до нея и силно целуна приятелката си.

— Хубава ли излезе аматрохията? При надбягвания такова скачване на колелата е много опасно.

— Ти наистина си наследница на Киниск, Егесихора. Но как се случи на пътя! Хвала на боговете!

— Идвах да те взема, за да се разходим, а ти беше тръгнала за Лицея. Не беше мъчно да разбера, че търсиш бащата на Хезиона и това ме разтревожи. Ние не умеем да говорим с мъдреци, а пък те не обичат хетерите, ако ще да са и красиви, и умни. Според тяхното мнение съчетанието на тези свойства у жената е противоестествено и опасно. — Спартанката звънливо се разсмя.

— И как пък се сети да дойдеш навреме?

— Минах по-горе от Лицейската гора към планините, спрях там конете и изпратих коняря да стои на завоя и да чака кога ще си тръгнеш. Той дотича със съобщението, че ви бият философите. Аз едва успях, изоставих го на пътя…

— Какво ще правим сега? Трябва да се скрием, за да не ни накажат — ти осакати враговете ми!

— Ще ида при Седемте Бронза, където живее Диорей, ще му дам колесницата, а след това ще отидем да се окъпем на нашето любимо място. Нека твоят ефеб да върви след мене до завоя, а след това почакайте!

И смелата спартанка се понесе със своята бясна четворка.

Те лудуваха, плуваха и се гмуркаха до вечерта в уединеното заливче, същото онова, където преди две години бе изплувал Птолемей.

Като се умориха, Таис и Егесихора се изтегнаха една до друга на пясъка, който кънтеше под ударите на вълните като бронзов лист по пода на храма. С писък и скърцане камъчетата се свличаха по спускащата се под водата скала. Благодатният вятър нежно докосваше уморените от горещината тела. Хезиона седеше до водата. Обхванала колене и положила върху тях брадичката си, тя си тананикаше нещо, което не се чуваше от шума на вълните.

— Разгневеният Стагирит ще подаде жалба срещу тебе пред гинекономите — каза Таис. — Няма да ни прости той.

— Той не ме познава — подразни я спартанката. — А ти му се представи. По-скоро той ще изпрати десетина от своите ученици да разгромят дома ти.

— Ще се принудя да помоля приятелите си да нощуват в градината ми. Може би пък да наема двама-трима въоръжени пазачи — това ще е по-лесно, само че да избера по-храбри хора — замислено каза Таис, — омръзнаха ми моите атински приятели.

— Не се страхувам от Стагирит, дори ако разберат кой е връхлетял върху философите — твърдо заяви Егесихора, — реших да отплавам със спартанците в Египет. Тъкмо исках да ти кажа на разходката.

— Защо не ми каза досега? — Таис се повдигна, седна на колене и разбрала, че упрекът ѝ е неуместен, се разсмя. След миг отново загрижено се начумери.

— И ти ме изоставяш самичка в Атина?

— Не, отде накъде — невъзмутимо ѝ отвърна Егесихора, — ти идваш с мене.

— Не съм обещала такова нещо нито на тебе, нито на себе си!

— Така решиха боговете. Аз бях при гадателя, онзи, чието име не произнасят, както и на богинята, на която той служи.

Таис трепна и побледня, зиморничаво свила гъвкавите пръсти на краката си.

— Защо направи това, защо?

— Мъчно ми е да се разделя с тебе, а трябваше да отговоря на Еоситей Еврипонтид.

— Онзи от древния род на лаконските царе ли? И какво му каза?