— Аз съм дъщеря на Астиох — философ от древен род — гордо отговори робинята.
Таис неусетно заспа и се събуди, когато капаците от южната страна бяха разтворени от Нот — южния морски вятър, който по това време на годината издухваше тежката жега от атинските улици. Свежа и ободрена, Таис обядва самичка. Знойните дни бяха отслабили пламенността на Афродитините поклонници, в близки дни не се предвиждаше нито един симпозиум. Във всеки случай две-три вечери бяха съвсем свободни. Много дни вече Таис не бе ходила да чете предложенията по стената на Керамик.
Като чукна два пъти по масичката, тя заповяда да повикат при нея Хезиона. Девойката, от която лъхаше чистота, влезе, стеснявайки се от мръсния си химатион, и падна на колене в краката на хетерата с несръчна смесица от покорност и грация.
След като я накара да хвърли плаща, Таис огледа безупречното тяло на своята покупка и избра скромен памучен хитон от своите дрехи. Тъмносин химатион за нощни похождения завърши облеклото на Хезиона.
— Мастодетон — гръдна превръзка, не ти е нужна, аз също не нося. Дадох ти тази вехтория…
— За да не се отличавам от другите — тихо доизрече тиванката, — но това съвсем не са вехтории, госпожо. — Робинята бързо се облече, умело подреди гънките на хитона и оправи връзките на рамената. Тя веднага се преобрази в изпълнената с достойнство девойка от образованите върхове на обществото. Като я гледаше, Таис разбра неизбежната наивност, която Хезиона предизвикваше у господарите си, лишени от онова, което притежаваше робинята. И преди всичко знанията, каквито нямаха сегашните атически стопанки, принудени да водят затворен живот, винаги завиждащи на образованите хетери.
Таис неволно се усмихна. Завиждаха, защото не знаеха всички страни на нейния живот, не разбираха колко е беззащитна и леко уязвима нежната млада жена, попадайки във властта на този, който понякога се превръща в скот. Хезиона разбра по своему усмивката на Таис.
Цяла пламнала, тя бързо прекара ръце по облеклото, като търсеше някакъв недостатък и не смееше да приближи до огледалото.
— Всичко е добре — каза Таис, — бях се замислила за нещо мое. Но забравих. — С тези думи тя взе красив сребърен пояс и го закопча на робинята.
Хезиона отново се заля в червенина, този път от удоволствие.
— Как да ти благодаря, госпожо. С какво мога да се Отплатя за твоята доброта?
Таис Насмешливо и лукаво се смръщи и (тиванката отново застана нащрек. «Много време ще мине — помисли си Таис, — докато това младо същество отново придобие човешко достойнство и спокойствие, присъщо на свободните елини. Свободни елини. Не е ли в това главното различие на варварите, обречени на робство, че те се намират в пълна зависимост от свободните. И колкото по-лошо се отнасят с тях, толкова по-зли стават робите и като последица на това се озверяват господарите им.» Тези странни мисли за пръв път ѝ дойдоха на ум, а по-рано тя спокойно приемаше света такъв, какъвто е. Ами ако нея или майка и бяха похитили пиратите, за чието коварство и жестокост тя толкова много бе слушала? И тя ли щеше да стои сега пребита с бич на подиума и щеше да я опипва някой дебел търговец?…
Таис скочи и се огледа в огледалото от твърд бронз със светложълт цвят, каквито донасяха финикийците от страна, която те пазеха в тайна. Леко смръщила упорити вежди, тя се помъчи да си придаде вид на гордата и страшна Лемния, който не вървеше на веселия блясък на очите ѝ. Откъснала се безгрижно от заплетените мисли за това, което не е станало, тя понечи да отпрати Хезиона. Но една мисъл, оформила се като въпрос, не можеше да остане без обяснение.
И Таис заразпитва новата робиня за страшните дни на обсадата на Тива И пленяването, като се мъчеше да прикрие учудването си: защо тази горда и възпитана девойка не се е самоубила, а е предпочела жалкия жребий на робиня?
Хезиона бързо разбра какво точно интересуваше Таис.
— Да, аз останах да живея, госпожо. В началото от изненада поради внезапното падане на великия град, когато в нашата къща, беззащитна и отворена, се вмъкнаха озверелите врагове, тъпчейки, грабейки и убивайки. Когато подгонват беззащитни хора, доскоро уважавани от всички граждани, издигнали се на почит и слава, като стадо, безпощадно бият изостаналите или упоритите, зашеметяват ги с удари с тъпите краища на копията и ги тикат с щитовете в оградено място като овце, странно вцепенение обхваща всички при такъв неочакван обрат на съдбата…
Читать дальше