Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Ти си същинска телктера — вълшебница, която утешава, както казват поетите — възрази Таис, — просто ние остаряваме повече и в живота ни се мярка нещо друго, а очакванията стават повече.

— Какво чакаш ти?

— Не знам, някаква промяна, пътешествие може би.

— А любов? А Птолемей?

— Птолемей не е мой. Той е теликрат, покорител на жени, но аз няма да живея при него като затворница, било като атинска или македонска съпруга, и да ме наказват с рафанида, ако изменя. Мене ли?!

А пък бих отишла с него далече, много далече! Хайде да идем на хълма Пирей още днес. Ще изпратя Клонария с бележка до Олор и Ксенофил. Те ще ни придружават. Вечерта ще поплуваме, когато спадне жегата, и ще прекараме там лунната нощ до разсъмване.

— С двама мъже?

— Тези двамата толкова се обичат помежду си, че сме им необходими само като приятели. Те са добри младежи, смели и силни. На миналата олимпиада Ксенофил участвува като борец от юношите.

Таис се върна у дома си още преди слънцето да започне да буйствува по белите улици на Атина. Странна замисленост я обзе на склона на хълма над Темистоклеона, където седяха заедно с Егесихора, докато двамата им спътници лежаха долу край лодката и разискваха скорошното пътуване до Парни за лов на диви свине. Егесихора повери една тайна на приятелката си. Еоситей — по-малкият братовчед на Агис, спартанският цар, ще отплува в Египет с голям отряд войска, която египетският фараон Хабабаш е наел за лична охрана. Сигурно се кани да прогони персийския сатрап. Ще отплуват едновременно шест кораба. И началникът на лакедемонците я вика да замине с него, предричайки на дивната дъщеря на Спарта слава в страната на поетите и древното изкуство.

Егесихора прегърна силно Таис и започна да я придумва да отиде заедно с нея в приказния Египет. Ще може да иде и на Крит — с такава сигурна защита не бива да се страхува от никакви пирати или разбойници.

Таис припомни на приятелката си какво им беше разказвал Неарх за погубената древна красота на Крит, за изчезналото предишно население, за бедността, обхванала острова, разорен от безспирни нападения и войни с различни племена.

Дворците на Кносос и Фестос са се превърнали в купища камъни от пожарите и земетресенията, изчезнало е предишното население и никой вече не може да прочете надписите на забравения език. Само тук-таме по хълмовете още се издигат гигантски каменни рога, сякаш изпод земята се надигат биковете на Крепителя на земята Посейдон, и широки стълби се спускат към площадките за свещени игри. Понякога сред бурените изведнъж попадат на отломки тежки амфори, високи Два човешки боя, с извиващи се змии на издутите им страни, а до тях в чисти искрящи басейни се плиска вода, която все още бърза по тръбите на водопроводите…

Таис взе сандъчето с критската статуйка — подарък от Птолемей, извади скъпоценната скулптура и като се излегна върху леглото, заразглежда я, сякаш я виждаше за първи път. Времето и тежките мисли през последните дни ѝ бяха дали сякаш нови очи. Повече от хиляда години — това е страшно далечно време, още не е съществувала великолепната Атина, а героят Тезей още не е бил ходил в Кносос да убива Минотавъра и да смазва могъществото на великата морска държава! От тази неизмеримо дълбока далечина се яви при нея това живо, фино изваяно напрегнато лице, с огромни вторачени очи и малка тъжна уста. Прегънатите в лактите ръце бяха вдигнати с дланите напред — неизвестно дали знак за спиране или за внимание. Дългите крака, леко разтворени, девически тънки, изопнати, опрени на пръсти, бяха израз на момент на скок от земята за полет. Облеклото — от тънко злато, скроено като къса престилка с украса, и широк пояс, стегнат на невероятно тънката талия. Пристегнатият корсаж, закрепен с две презрамки, оставяше гърдите и оголени. На ключиците ѝ в началото на здравата шия беше легнало широко огърлие. Именно легнало — поради силно изпъкналия гръден кош. Лента, минаваща под брадичката на девойката, привързваше високата коническа прическа. Таврополата беше много млада — четиринадесет години, най-много — петнадесет.

Таис изведнъж разбра, че беше нарекла неизвестната критска девойка ловджийка на бикове — епитет на Артемида. Боговете са завистливи и ревниви за своите права. Но богинята не може нищо да направи на тази, която е отишла в недостъпното дори за самия Зевс минало и се е скрила като сянка в подземията на Аид. Вярно, Артемида може да се разсърди на живата Таис. Но какво ли общо има девствената ловджийка с нея, хетерата, служителка на Афродита?