Иван Ефремов - Атинянката Таис

И Таис отново спокойно заразглежда статуетката. Нищо детско не беше останало в лицето и фигурата на бдителната девойка с опасна професия. Особено беше трогната Таис от скръбната ѝ уста и безстрашния поглед. Тази девойка е знаела какво ѝ предстои. Животът ѝ не е бил много дълъг, отдаден на смъртоносната игра — танц с дългорогите петнисти бикове, олицетворяващи съкрушителния Земетръсец Посейдон. Девойките таврополи са били главните действуващи лица в този свещен ритуал, чийто древен смисъл, загубил се по-късно, се е заключавал в победата на женското начало над мъжкото, на богинята-майка над временния ѝ съпруг. Силата на страшното животно се разпилявало в танца — в борбата с невероятно бързите скачащи девойки и юноши, специално подготвени за балета на смъртта от познавачи на сложния ритуал. Критяните вярвали, че с това се отклонява гневът на бога, бавно и неумолимо назряващ в недрата на земята и морето.

Като че ли жителите на древния Крит са предчувствували, че тяхната висока култура ще загине от ужасни земетръси и приливи. Откъде са се появили тези нейни далечни прадеди? Откъде са дошли, къде са изчезнали? От това, което тя самата знаеше от митовете, от това, което разказваше Неарх на своите две запленени слушателки, на Крит още по времето, когато наоколо му са бродили полудивите прадеди на елините, са живели прекрасни, изискани хора, художници, мореплаватели, пътешественици в далечни страни. Необяснима е изтънчената поетична красота на критската култура сред грубите войнствени чергари по бреговете на Вътрешното море и тя може да бъде сравнена само с Египет…

Разтърсвайки късо остриганите си остри коси, влезе Клонария — една от робините.

— Там е дошъл оня. — Гласът на момичето трепна от дълбоко вкоренена ненавист към търговеца на човешка стока.

Таис се опомни.

— Вземи сандъчето с парите, отброй три мини със сова и му ги дай.

Робинята се засмя. Таис се усмихна и с жест ѝ заповяда да се приближи.

— Ще пресметнем заедно. Три мини са сто и осемдесет драхми. Всяка сова е четири драхми, всичко четиридесет и пет сови. Разбра ли?

— Да, кирия. Това за тиванката ли е? Не е много скъпо! — Девойката си позволи презрително да се усмихне.

— Ти ми струваше по-скъпо — съгласи се Таис, — но недей да съдиш по цената за качеството. Има различни случаи и ако тебе са те купили скъпо, то могат да те продадат и по-евтино…

Не успя Таис да довърши фразата и Клонария притисна лице до коленете ѝ.

— Кирия, не ме продавай, ако заминеш. Вземи ме Със себе си!

— Какво приказваш? Къде ще заминавам? — учуди се Таис, отхвърляйки падналите коси от челото на робинята.

— Може би ще отидеш някъде. Така мислим ние, твоите слуги. Ти не знаеш колко ужасно ще бъде за нас да се озовем у когото и да било след тебе, добрата, прекрасната.

— Та малко ли са на света добрите хора?

— Малко са такива като тебе, госпожо. Не ме продавай!

— Добре, обещавам ти. Ще те взема със себе си, макар че не се каня да отивам никъде. Как е тиванката?

— След като я нахраниха, толкова се ми, че изразходва всичката вода в кухнята. Сега спи, като че ли не е спала цял месец.

— Тичай, търговецът чака. И не ме тревожи повече, ще спя.

Клонария бързо отброи среброто и весело, като подскачаше, избяга от спалнята.

Таис се обърна на гръб и затвори очи, но след нощното пътешествие и развълнуваните разговори с приятелката ѝ сънят не идваше.

Те стигнаха с лодката до халките на Пирейското пристанище, което беше вече претъпкано от народ. Като оставиха лодката на съхранение на двамата приятели, Таис и Егесихора под относителната прохлада на левконот — «белия» южен вятър, разчистил небето, тръгнаха покрай Голямата стоа, където търговията беше вече в пълен разгар. На кръстовището на Фалеронския и Средностенния пирейски път имаше малък пазар на роби. Утъпкана прашна площадка, застроена от една страна с дълги ниски бараки, които се даваха под наем на роботърговците. Груби плочи, дъсчени подиуми, изтъркани от краката на безброй посетители — вместо обширно възвишение от светъл мрамор под сянката на покрита колонада и заградени портици, каквито украсяваха големия робски пазар на петнайсет стадий по-горе в самата Атина.

Двете хетери равнодушно заобиколиха по страничната пътека. Вниманието на Таис бе привлечено от група изтощени хора, изложени в крайнината на пазара на отделен дървен подиум. Сред тях имаше две жени, покрити как да е с парцали. Без съмнение те бяха елини, по-скоро тиванци. Повечето от жителите на разрушената Тива бяха отпратени по далечни пристанища и отдавна бяха продадени. Тази група от четирима мъже и две жени навярно бе докарана на пристанищния пазар от някой богат земевладелец, за да се избави от тях. Таис се възмути от тази продажба на свободни хора от някога прочутия град.