Иван Ефремов - Атинянката Таис

Трескави тръпки преминаха по тялото на Хезиона, тя изхлипа, но с усилие на волята си се сдържа и продължи да разказва, че мястото, където са ги вкарали, в действителност наистина се оказало пазара за добитък в града. Пред очите на Хезиона двама щитоносци отвлекли майка ѝ, още млада и красива жена, въпреки отчаяната ѝ съпротива, и тя завинаги изчезнала. После някой отмъкнал по-малката ѝ сестричка, а Хезиона, скрила се под яслите, за нещастие решила да се промъкне към крепостните стени, за да потърси там баща си и брат си. Не изминала и два плетра от оградата и я сграбчил един скочил от коня си воин. Той пожелал да я обладае още тук на мястото, пред входа на някаква изоставена къща. Яростта и отчаянието дали на Хезиона такива сили, че македонецът не можал да я надделее. Но той явно неведнъж е буйствувал в превзети градове и скоро успял да свърже и обуздае Хезиона така, че тя не можела да хапе, след което македонецът и един негов съратник един след друг изнасилвали девойката до полунощ. На разсъмване опозорената, измъчена Хезиона била отведена при прекупчици, които като ястреби вървели след македонската армия. Прекупчикът я продал на хипотрофа на Брауронския дем, а пък той след безуспешни опити да я обуздае и страхувайки се, че от побоищата девойката ще загуби цената си, я откарал на Пирейския пазар.

— Аз бях обречена на богинята Бирис и ми беше забранено да опозная мъж по-рано от двадесет и две годишна възраст.

— Не зная за тази богиня — каза Таис, — в Беотия ли господствува тя?

— Навсякъде. Тук в Атина има неин храм, но аз вече нямам достъп там. Тя е богиня на мира у минийците, наши прадеди, крайбрежен народ преди нашествието на дорийците. Да служиш на тази богиня, значи да си против войната. А аз вече бях жена на двама войника и не убих нито един от тях. Щях да се самоубия по-рано, ако не трябваше да разбера какво е станало с баща ми и с брат ми. Ако те са живи и в робството, аз ще стана пристанищна блудница и ще ограбвам негодниците, докато събера пари, за да откупя баща си, най-мъдрият и най-добрият човек в цяла Елада. Само затова останах жива…

— На колко години си, Хезиона?

— На осемнадесет, скоро ще навърша деветнадесет, госпожо.

— Не ме наричай госпожо — каза, ставайки, Таис, обзета от внезапен порив, — ти няма да бъдеш моя робиня, аз те пускам на свобода.

— Госпожо! — извика девойката и ридания задавиха гърлото ѝ. — Ти сигурно водиш рода си от богове. Кой друг в Елада би могъл така да постъпи?! Но позволи ми да остана в твоя дом и да ти служа. Аз много ядох и спах, но не винаги съм такава. Това е след гладните дни и след дългото стоене на подиума при търговеца на роби…

Таис се замисли и не слушаше девойката, чиято страстна молба я бе оставила студена като богиня. И отново Хезиона се сви в себе си, и отново се разпусна като пъпка, когато улови внимателния и весел поглед на хетерата.

— Ти каза, че баща ти е знаменит философ? Достатъчно ли е знаменит, за да бъде известен в Елада, а не само в Стовратна Тива?

— Бившата някога Тива — горчиво каза Хезиона, — но Елада познава Астиох философа. Като поет може би не. Не си ли чувала за него, госпожо?

— Не съм чувала. Но аз не съм познавач. Да оставим това. Ето какво съм намислила… — И Таис разказа на Хезиона своя план, който накара тиванката да потрепери от нетърпение.

След убийството на Филип Македонски извиканият от него Аристотел напусна Пела и се премести в Атина. Александър му даде много пари и философът от Стагира основа в Ликия — свещената гора на Аполон Вълчия — своя школа, колекция от редки предмети и жилище за учениците си, които под негово ръководство изследваха законите на природата. По името на гората учреждението на Аристотел започна да се нарича Лицей.

Използувайки познанството с Птолемей и Александър, Таис можеше да се обърне към Стагерита. Ако бащата на Хезиона беше жив, то където и да се намираше, мълвата за толкова известен пленник трябваше да стигне до философите и учениците от Лицея.

От жилището на Таис до Лицея имаше петнайсет олимпийски стадия, половин час пешком, но Таис реши да отиде с колесница, за да направи съответно впечатление. Тя заповяда на Хезиона да надене на лявата си ръка гривна на робиня и да носи след нея сандъче с ценен камък — зелен с жълти припламвания — хризолит, донесен от далечния остров в Еритрейско море. Търговци от Египет го бяха подарили на Таис. От Птолемей тя знаеше за алчността на Стагирита към ценности от далечни страни и мислеше с този ключ да отключи сърцето му.