Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Да!

— А какво каза този, който вижда в бъдещето?

— Че ти дълги години ще прекараш в пътешествие. И аз също, но моят път е кратък, макар че ще бъда с тебе до неговия край.

Таис мълком гледаше пред себе си в каменистия сипей на склона трепкащите от вятъра стръкчета трева. Егесихора я наблюдаваше и ъгълчетата на пълната чувствена уста на спартанката увиснаха в странна печал.

— Кога ще отплават? — изведнъж запита Таис.

— На дванайсетия ден от боедромион. От Хитий.

— А дотам?

— Една неделя преди това трябва да отплаваме от Пирей. Неговият собствен кораб ще ни вземе с цялото ни имущество.

— Нямаме много време — промълви Таис, стана и заизтърсва пясъка от корема, бедрата и лактите си.

Стана и Егесихора, разделяйки с длан виещите се къдри на тежките си коси. Хезиона изтича при Таис с късче плат, което ѝ служеше да изтрива солта, разтри я. Почти без да разговарят, приятелките стигнаха до дома на Таис. Егесихора, прикрила лицето си с покривало и съпроводена от един силен коняр, тръгна за дома си вече по здрач.

На следния ден цялата Агора възбудено говореше за произшествието в Ликейската гора. Атиняните, големи любители на одумки и сплетни, се усъвършенствуваха в описанието на случилото се. Броят на «осакатените» непрекъснато нарастваше, към обед достигна петнадесет. Името на Таис се повтаряше ту с възхищение, ту с негодувание, в зависимост от възрастта и пола на говорещите. Но всички почтени жени бяха единодушни, че трябва да се даде добър урок на тази «метротен Креса» — критянка по майка, която в нахалството си не се е посвенила да наруши покоя на обителта на великия мъдрец. Гинекономите вече бяха изпратили свой представител при Таис, за да я извикат в съда да даде показания. И макар че лично Таис не се обвиняваше в сериозно престъпление и нея нищо друго не я заплашваше освен парична глоба дори при несправедлив обрат на делото, приятелката ѝ можеше да понесе сурово наказание. Свидетели бяха видели жена, препускаща на колесница, а целият град знаеше, че тетрипа — четворка коне, можеше да управлява само хетерата Егесихора. Покровителите ѝ бавеха делото, но скоро се изясни, че един от синовете на влиятелния и знатен Аристодем е осакатен от копитата и колелата. Още трима ученика на Стагирит искаха удовлетворение за строшени ребра, ръце и крака.

В «тежките дни» на метагейтнион (трите последни дни на всеки месец, посветени на покойниците и на подземните богове) през нощта при Таис дойде Егесихора, придружена от робите си и цял отряд младежи, натоварени с вързопи най-ценно имущество.

— Всичко приключих — заяви спартанката, — другото продадох.

— А конете?! — уплашено извика Таис.

Навъсеното лице на другарката ѝ изведнъж просия.

— Те са вече на кораба в Мунихион. И аз ще отида там още преди разсъмване. И така, прорицателят не излезе прав и волята на боговете ни разделя?!

— Не! — възбудено рече Таис. — Аз също реших…

— Кога реши?

— Сега.

Лакедемонката притисна приятелката си в своите силни обятия и изтри радостните си сълзи в косите ѝ.

— Ала на мен ми трябва време да се приготвя. Няма да продавам къщата. Ще я оставя на верния Акес. И градинарят, и жена му също ще останат. Другите — Клонария, Хезиона и коняря — ще взема със себе си. Трябват ми три дни…

— Хайде така да направим: ние ще заминем за Егина, а след три дни ще се върнем да те вземем.

— Не, по-добре не се завръщай, а ме чакай в Хераклеа. Ще намеря моряци, които на драго сърце и без да привлекат ничие внимание, ще ме превозят. Бързай! Всичко решихме.

— Мила Таис! — Егесихора още веднъж я прегърна. — Ти смъкна камък от сърцето ми.

И спартанката, тананикайки, заслиза по пирейския път начело на своя импровизиран отряд.

«Аз го смъкнах, а ти ми го стовари» — помисли Таис, загледана след нея. Във висините над черните остриета на кипарисите сияеха любимите съзвездия, които толкова пъти бяха слушали нейните неми молби към Афродита Урания. Хетерата почувствува необичайна мъка, като че ли завинаги се прощаваше с великия град, средище на могъща красота, създадена от десетки поколения елински художници.

Тя изпрати Клонария при Талмид, могъщ атлет, неин съсед. Въоръжен с кинжал и медна пръчка, той не един път бе придружавал хетерата, която обичаше понякога да скита нощем. Таис плащаше хубаво и Талмид безшумно се промъкваше след нея, като не пречеше на девойката да се чувствува сама през нощта под звездите със статуите на богове и герои.