Иван Ефремов - Атинянката Таис

Лизип дойде, усмихнат по някаква причина, намери и двете лениво излегнати една до друга и унищожаващи с голям апетит питка с каймак. Ваятелят се взря в тях и не намери някакви промени освен малко хлътнали бузи и наистина олимпийско спокойствие и у двете.

— На какво се смееш, учителю? — равнодушно попита Таис.

— Излекували! — Лизип се разсмя открито.

— Кого? Нас ли?

— От какво да ви лекуват вас? Ехефил! Той решил да остане в Ериду.

Заинтригувана, Таис се приповдигна на лакът. Ерис обърна поглед към Лизип.

— Да остане в Ериду и тук да направи статуи на тези — как ги казват, — с една дума на теснооките Лилит.

— Наистина са го излекували! — засмя се Таис. — А все пак, ти загуби един свой ученик, Лизип.

— Той не е загубен за изкуството, това е важното! — отвърна ваятелят. — А, досетих се навреме, те искат да купят Клеофрадовата Анадиомена. Дават два пъти теглото ѝ в злато. То сега е станало по-скъпо от среброто. За един статер, който по-рано струваше две драхми, сега дават четири драхми с кукумявка. Мнозина търговци в Елада се разоряват.

— Че продай я! — спокойно рече Таис.

Лизип я погледна учудено.

— А желанието на Александър?

— Струва ми се, че ако се върне, на Александър няма да му е до Анадиомена. Спомни си какво голямо множество хора го чакат във Вавилон. А освен хората — камари документи, молби, отчети от цялата му огромна империя. Ако пък се прибави и Индия…

— Тя няма да се прибави! — уверено каза Лизип.

— Аз нямам представа колко може да струва Анадиомена.

— Много! Макар и да не дадат сигурно толкова, колкото за Дивдумен на моя учител Поликлет. Цял свят знае, че за него са платени сто таланта в предишните времена, когато парите са били по-скъпи. Анадиомена е толкова красива, че заедно със стойността на среброто за нея ще дадат не по-малко от тридесет таланта.

— Че това е извънредно висока цена! А колко изобщо вземат ваятелите? — попита учудена Таис.

— За модели и парадигми един добър ваятел взема две хиляди драхми, за статуи и барелефи — до десет хиляди.

— Че това е само талант и половина.

— Та нима може да се сравнява необикновената творба, създадена от Клеофрад, и една хубава, но все пак обикновена работа? — възрази ваятелят. — И така да изчакаме ли все пак за Анадиомена?

— Да изчакаме — съгласи се Таис, замислена за нещо друго, и Лизип се учуди на липсата на каквито и да е признаци на вълнение, каквото предизвикваше по-рано споменаването на Александър.

Атинянката взе даденото ѝ от възрастния жрец сребърно звънче и го тръсна. След няколко минути лично той дойде в килията и спря на прага ѝ. Таис го покани да седне и попита как е със здравето неговият по-млад събрат.

— Той се е разболял сериозно. Не го бива да изпълнява висшите обреди на Тантра с нея — той Кимна към Ерис.

— Имам голяма молба към тебе, жрецо. Време е да напуснем храма, а аз бих искала да се подложа на още едно изпитание.

— Кажи.

— Да получа целувката на змията както вашата повелителка на нагите.

— Тя си е загубила ума! Направили сте от нея менолис. Обхваната от болезнена възбуда менада! — развика се толкова високо Лизип, че жрецът го погледна укорително.

— Чувствуваш ли се достатъчно силна да изпълниш страшния обред? — сериозно запита индиецът.

— Да! — уверено рече Таис с отдавна познатото на Лизип безгрижно безстрашие.

— Ти я погубваш — каза ваятелят на жреца, — ти си убиец, ако ѝ позволиш.

Жрецът поклати глава.

— Нейното желание не е възникнало без причина. Преди изпълнението на задачите в живота, необходимо е човек да съгласува своите сили, защото животът е изкуство за отворените очи и сърца, а не хитрост. Възможно е тя да загине. Значи, така е предопределила Карма — да прекъсне нейния живот в тази възраст. Ако не загине, изпитанието, ще увеличи силите ѝ. Така да бъде!

— Аз също ще опитам! — Ерис застана до Таис.

— Иди и ти, не се съмнявам в твоето желание.

Лизип, загубил дар-слово от страх и възмущение, сграби собствената си брада, сякаш беше брадата на жреца.

Таис и Ерис слязоха в подземието. Повелителната на змията ги съблече съвсем голи и свали украшенията им, изтри телата им с мляко и пелин, нахлузи им престилки. Музикалната атинянка само за няколко минути научи простия напев. За Ерис беше необходимо повече време, но като танцьорки и двете схванаха ритъма веднага.

Повелителната на змията извика своето чудовище и Таис първа започна опасната до смърт игра. Когато змията се надигна и наведе надолу люспестата си муцуна, Таис дочу шепот на непознат език, притисна устни до носа на чудовището и светкавично отскочи. Змията нападна и пръсна отрова по престилката, но разтрепераната от преживяното Таис беше вече на безопасно място. Дадоха на змията да пие мляко и напред излезе Ерис. Черната жрица не изчака и едва змията се издигна на опашката си, тя шумно я целуна по носа и отскочи, без дори да ѝ позволи да я опръска с отрова. Повелителната на змията извика от изненада и разяреното чудовище се нахвърли върху нея. Индийката избягна ухапването, плисна в муцуната на змията мляко от втора чашка, която държеше в ръце, изблъска Таис и Ерис зад решетката и въздъхна облекчено. Таис я разцелува и ѝ подари скъпа гривна. Същата вечер възрастният жрец окачи на Ерис необикновено рядка огърлица от отровните зъби на най-големите змии, уловени някога в индийските гори. Таис получи друг подарък — огърлица от нокти на черни лешояди, обковани със злато и нанизани на верижка.