Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Това е украса на закрилницата на неприкосновените пътеки, които водят на изток отвъд планините — обясни жрецът.

— А моята?

— Както подобава — символ на безстрашие, неуморимост и възмездие — отвърна индиецът на черната жрица с поглед, в който имаше много по-голямо уважение, отколкото по-рано.

Освен това възрастният жрец подари на Таис чаша от прозрачен халцедон с гравирано върху нея изображение на змийския танц.

От Ефрат пристигна конник на запенен кон. Там, в старинното пристанище, Хезиона чакаше с гребна лодка с тридесет весла — предимство на жена на флотския началник. Кратката бележка гласеше: «Вест от Неарх и Александър. Армията се завръща. Идвам да ви взема.» Това беше достатъчно Лизип, Таис и Ерис незабавно да се приготвят и след продължително сбогуване с индийците, жреците поднесоха на всички огромни венци от сини цветя.

Ехефил, качил се на площадката на портика, дълго махаше след облака прах, вдигнат от конските копита.

Елините препускаха без спиране няколко парасанга с издръжливите и мършави местни коне.

Още отдалече те видяха върху блестящата речна повърхност дълъг кафеникавочервен плавателен съд, а върху плочите на пристанището — навес от платно. Тиванката стремително изтича да посрещне Таис.

— В Индия те не са стигнали границите на Ойкумене! — възбудено и припряно заговори тя. — Армията се разбунтувала при петата река и отказала да върви по-нататък, когато моят Неарх открил, че Инд идва от планини, много далече от изворите на Нил, и тече не на изток, а на юг към океана. Устието на Инд е обърнато по посока на слънцето. Грамадни пространства суша и море делят тези реки една от друга, толкова огромни, че никой не си е представял…

Лизип постави ръка на рамото на Таис, за да я успокои. Тя трепна от докосването на мъдреца.

— Александър е бил тежко ранен при атакуването на една крепост, спасил го твоят Птолемей и затова е получил прякора Сотер (спасител). Сражавали са се с голям брой слонове. Буцефал загинал. После се спуснали по Инд надолу. Армията потеглила през пустини, а Неарх заплавал по море край бреговете на Индия, плавал осемдесет дена и едва не умрял от глад, а през това време Александър гинел от жажда в пустинята. След това Александър дълго време го чакал на определеното място, откъдето и дошли пратеници с известия в Персеполис…

Всичко това тиванката изтърси на един дъх и млъкна, за да си поеме дъх.

Лизип на шега тупна по рамената Хезиона.

— Спри, иначе ще загинеш и ние нищо не ще узнаем по-нататък. Жената на такъв водител на флота като Неарх трябва да предава сведенията в по-добър ред. Кой ти е разправил всичко това?

— Дейномах, един от помощниците на Неарх. Той се разболял и бил изпратен с керван напред в Персеполис, а оттам отишъл във Вавилон да чака Неарх.

— Е, сега къде е Неарх?

— Води флотата във Вавилон, а мимоходом търси удобен път за плаване към Арабия и Либия.

— Път за още едно плаване! — възкликна Таис.

— Да! Лично Александър иска да плава по море, понеже не разчита вече на карти и периегеси — описания на сушата, които жестоко са го измамили и в Бактрия, и в Индия.

— И какво ти е разправял Дейномах?

— Всичко! Беше довел един лохагос от тези, които, са пътували с Александър през Гедрозия [16] Съвременният Северозападен Пакистан и югоизточната покрайнина на Иран. . Два дни и две нощи на смени разказваха и двамата невероятните мъки, които са понесли в похода. После ги оставих у дома да си отспят и отпочинат, а аз избързах да дойда тук. О, запомнила съм всички подробности. Ти познаваш моята добра памет — додаде Хезиона, когато улови погледа, който Лизип хвърли на Таис.

— Добре тогава — решително каза скулпторът, — ще постъпим като Дейномах. Ще плаваме, а ти ще разказваш само че не нощем: нямаме време!

«Родената от змия» не беше преувеличила способностите си и Таис научи за индийския поход много повече подробности, отколкото ако беше получила писмо от Птолемей, който беше станал главна личност при Александър след Хефестион, Хилиарха, тоест заместник лично на царя — нямаше по-висока длъжност, — и все още беше най-близкият от приятелите на великия пълководец.

Македонската армия бе преминала по подвижен мост, построен от отряда на Хефестион, и бе попаднала в приятелска страна. Индийците приветствували Александър като цар на царете на Запада. А същевременно аристокрацията, наричана тук «висши касти», считала македонците за варвари и ги нарекла говедари, понеже се интересували най-много от говеда. Александър устроил великолепен празник в столицата на тази страна Таксил и започнал да се приготовлява за преминаването на следващата река — граница на враждебното царство на пауравите. Именно при тази река, наречена от географите Хидасп (Джхелам), станало най-тежкото от всички сражения, което армията на Александър е трябвало да издържи след Гавгамела. Сражението било даже по-опасно от Гавгамела, защото в един момент ръководството на войските се изплъзнало от Александър. Непрекъснато валели дъждове, Хидасп придошъл и се разлял, тинестите брегове се превърнали в тресавище. Индийската войска, начело с царя Пор, причаквала македонците на източния бряг на реката. Александър смятал лесно да разбие съпротивата на индийците и допуснал голяма грешка. Най-добрите отреди на македонската войска под началството на Птолемей, Хефестион, Кенос и Салевк преминали на източния бряг, а Кратер останал с резерва на западния. Македонците попаднали на две линии бойни слонове, които се движели на разстояние шестдесет лакти един от друг. Помежду им вървели пехотинци с грамадни лъкове, с които можело да се стреля само от упор. Стрелите на лъковете пробивали бронята и щитовете.