Иван Ефремов - Атинянката Таис

Индийците започнали да отблъсват македонците. Новите бактрийски и согдийски кавалерийски стрелци, начело с Александър, отчаяно се сражавали, затъвайки в калта. Агрианите и хипаспистите се хвърлили на помощ, но не успели да възпрат напора на индийците. Бойните им слонове упорито притискали македонците към тинестия бряг, а резервите все не идвали. Станало ясно, че отрядът на Кратер бил разположен отвъд речен ръкав и когато излязъл на един остров, попаднал на второ русло на Хидасп, преминаването през което не било лесно.

В най-тежкия момент на сражението конят на Александър паднал. Вуцефал не бил ранен. Просто сърцето на стария боен кон не издържало цял ден сражение в лепкавата кал. Прехвърлил се на отморен кон, Александър изпратил срещу слоновете храбрата фаланга, от която били останали само шест хиляди души. Безстрашните ветерани влезли в атака с бойния вик «Еииалос, Ениалос!» Слоновете не издържали ударите на дългите македонски сараси, обърнали гръб, захванали да тъпчат собствената си войска и съвсем разстроили редиците на превъзходната индийска конница. Македонците, без да спазват строй, ги подгонили като зли духове. Откъм крилото ударила резервната конница на Пор. Фалангата щяла да загуби мнозина, но дошлият навреме Александър накарал пехотата да се построи, да сближи щитовете и отблъснал конницата. Най-сетне в този момент успял да стигне резервният отряд на Кратер. Индийската войска побягнала. Трябвало разгромът да се Довърши, ала на главните сили на Александър не им било до преследване на противника.

От този ден в таргелион на третата година от сто и тринадесетата олимпиада македонската войска сякаш се прекършила. Воините, които още при Инд научили за откритието на Неарх, преминали без желание прочутата река. Страхотното сражение при Хидасп, ужасните слонове и високите бойни качества на индийската войска съвсем сломили македонците. А пък неотдавна, когато слушали Александър, който ги уверявал, че пред тях лежи Индия, открита и достъпна, те мислели, че най-после техният поход приближава своя край.

Великият завоевател се отнесъл много милостиво с победения цар на пауравите. Оставил го да си царува.

По заповед на Александър Хефестион започнал да строи сред живописните хълмове на Хидасп, малко по-нагоре от полесражението, два нови града — Никея (Победа) и Буцефилия, за спомен на бойния кон, погребан там.

Неарх още преди сражението предлагал на Александър да построи голяма флота и да пренесе армията надолу по течението на Инд, Царят отначало не се съгласявал, а после позволил, за да отплава на изток, когато стигне до легендарната река Ганг, която течала до границите на света. Неарх не послушал повелителя и освен леки съдове с тридесет весла, които е можело да се пренасят от река до река с плъзгане, построил с помощта на финикийците няколко тежки широки плоскодънни съдове по собствени чертежи. По-късно тези кораби спасили армията.

Александър с предишната си упоритост се стремял на изток, пресичайки една след друга реки, напредвайки със сражения в хълмиста област, населена с арати — храбри индийски племена, които живеели без царе. При превземането на крепостта Сангала армията на Александър загубила 1200 души. Трийсет и осем укрепени градчета и селища превзели македонците, преди да преминат реките Акесинас (Ченаб) и Хидраот (Рави). Войската стигнала до петата река Хифасис (Биас). В природата, както и досега, нямало никакви промени. В далечината се простирали безкрайни планински вериги. Нищо не показвало, че се приближават към някакъв край. Цяла горна Индия била вече зад тях, а какво имало напред, никой не знаел. Най-опитните криптии, понеже не знаели езика на населението, не можели да узнаят докъде се простира пътят напред.

И ето петата река течала пред тях, също такава бистра и студена, както и вече преминатите. Също такива хълмове в синкава омара и зеленина от гъсти гори се простирали отвъд нея. Армията спряла.

Пор разказвал на своя победител за страната Магадха отвъд Хифасис, чийто цар имал двеста хиляди воини пехотинци, двайсет хиляди конници и три хиляди слона. Избягалият оттам военачалник Чандрагупта потвърдил думите на Пор. На югозапад, вдясно от страната Магадха, живеели силните племена на апараджиите (непобедимите), които притежавали, много големи бойни слонове. И никакви слухове за края на света, за океана! Изведнъж македонските воини ясно разбрали, че по-нататъшният път е безсмислен. Една страна, в която умеят добре да се сражават, не може да бъде покорена с внезапно нападение. Просторите на Индия са толкова големи, че цялата войска на Александър ще се разпилее тук, като остави костите си по тези безкрайни хълмове. Военната плячка вече не съблазнявала уморената войска. В стремежа си към Великия океан тъмният непогрешим и непобедим вожд бил отишъл твърде далече, а неговото постоянно щастие за малко не го изоставило при Хидасп. Там самоотвержената храброст на фалангата и на щитоносците бе спасила армията. Този път я бе спасила! А пред тях имало още по-големи противници. Войската нямала вече сили. Македонците били съкрушени от страшното сражение и от цялата тази безкрайна война. Войската отказала да се покорява, държала на своето: по-нататък пътят е безсмислен, трябвало да се връщат у дома, докато имали сили да превъзмогнат изминатите вече пространства.